Глава 5
— Вие ли сте разследващият детектив? — попита един съдебен следовател, докато влизаше във всекидневната, и изгледа Хънтър малко подозрително. Мъжът беше слаб и висок, с гъсти мустаци и рунтави бакенбарди. След него влезе още един, който бе нисък и закръглен, с обръсната глава.
Детективът кимна и се представи. Двамата криминалисти изучаваха доста дълго легитимацията на Хънтър.
— Нещо не е наред ли? — попита той.
— Не, съвсем не — поклати глава високият. — Просто изглеждате много по-млад от всеки друг детектив от отдел „Обири и убийства“, който сме срещали някога.
Това много бързо започва да става банално, помисли си Хънтър.
— Аз съм Кийт. — Високият протегна ръка. — А това е Мат — кимна към своя колега той. — Това първият ви случай ли е?
— С отдел „Обири и убийства“, да — отговори Хънтър докато се ръкуваше с двамата следователи.
— Не съм сигурен дали е подходящо да се каже „добре дошъл“, но… Добре дошъл в отдела с най-коравите детективи в Лос Анджелис. И така, какво имаме тук?
— В спалнята е — каза детективът и продължи с обяснения за всичко, което знаеше до момента.
— Определено имате право за едно нещо — отбеляза Кийт, като се приближи до леглото и огледа положението на тялото на жената за секунда. — В това самоубийство има нещо сбъркано.
Детективът прекъсна за момент претърсването на апартамента, за да наблюдава работата на двамата следователи. Те отделиха необходимото време за оглед на трупа, леглото и всичко около него.
— Знам, че цветът и еластичността на кожата й са се променили напълно — намеси се Хънтър, — което прави откриването на белези и синини много по-трудно, но мислите ли, че все пак бихте могли да разпознаете белези от душене или връзване — нещо, което да потвърди, че се е задушила, преди да умре.
Мат, по-ниският от двамата следователи, кимна.
— Възможно е, ако използваме ултравиолетова светлина. Мъртва е най-много от три дни, разлагането все още не е започнало. Сигурен съм, знаете, че смъртта прекъсва процесите на естествено оздравяване, така че, ако по тялото й е имало каквито и да било синини, когато е починала, те са все още там. Дори и с промяната на цвета на кожата, високоспектърната ултравиолетова светлина ще може да ги открие.
Той извади ръчна, работеща с батерии, ултравиолетова лампа от куфара си, включи я, настрои я за работа при по-голяма дължина на вълната и започна да изучава врата на жертвата. След няколко секунди вдигна главата й от леглото, и докато Кийт придържаше косата й нагоре, Мат освети тила й.
Хънтър чакаше търпеливо.
— Ето тук — най-после каза следователят.
— Намерихте ли нещо? — попита детективът, чувствайки тръпки на вълнение да преминават по цялото му тяло.
Мат кимна.
— Ето, нека ви покажа.
Хънтър се приближи.
— Виждате ли този дълъг, по-тъмен белег тук? — Криминалистът посочи едно място върху тила на жертвата.
— Да, виждам го — отговори детективът.
— Добре. Причинен е от нещо или някой, който е приложил силен натиск върху задната част на врата. — Мат положи главата обратно, като я остави върху леглото в предишната й позиция. — И точно тук — продължи той, като сочеше едно петно на шията, точно където би била Адамовата ябълка, ако жертвата бе мъж, — има още един белег. — Формата му бе овална, а размерът — много по-малък, около сантиметър и половина в диаметър.
Хънтър вече бе отбелязал двете синини в съзнанието си. Тази в предната част на шията вероятно бе от палец, а по-дългата на тила — от останалите четири пръста на ръката на нападателя. Докато я е задушавал, извършителят е държал пръстите си събрани заедно, вместо да ги разтвори широко.
— Още сега мога да ви кажа — допълни Кийт, — че който и да я е душил, има доста големи ръце. Използвал е само едната си длан. Нищо не показва да е използвал и двете.
Хънтър кимна.
— Но тя не е умряла от задушаването — добави Мат.
— Да, знам — отговори детективът, — но то определено е довело до загуба на съзнание.
— Без съмнение — съгласи се следователят. — Всичко, което е било необходимо, е натиск с точната сила за няколко секунди и тя е заспала на минутата.
Хънтър остави експертите да продължат с огледа на спалнята и се върна във всекидневната. Няколко минути по-късно Травис се върна.
— Нещо от разпитите от врата на врата? — попита детективът.
Полицаят извади бележника си и го прелисти: