Джон Лескроарт
Ловецът
Уайът Хънт #3
Посвещава се на паметта на родителите ми Морис Юджийн Лескроарт и Лорета Трегери Лескроарт. Както и отново, сега и завинаги, на моята съпруга и истинска любов Лиза Мари Сойер.
[Подводната жаба] беше с цвета на лошото време. И имаше размерите на автомобил.
1
Те седяха в едно сепаре край прозореца на гръцкия ресторант на Лу и ядяха специалитета на заведението — пилешки крилца и пелмени с плънка от риба тон — двама мъже, наскоро прехвърлили четирийсетте, мъчещи се да разговарят през обедния шум. По-добре изглеждащият, Уайът Хънт, каза:
— Двамата с Джина още не сме съвсем готови да се обвържем.
— Не сме съвсем готови — отвърна Девин Джул. — Това ми харесва. — Той беше ченге от отдел „Убийства“ в Сан Франциско и проблемите в семейните отношения, дори неговите собствени, не го интересуваха особено. С жена си Кони живееше от четиринайсет години и рядко се замисляше над подобни неща. Те просто работеха, гледаха трите си деца, вършеха каквото е необходимо. Обичаха се. Бяха обвързани. Той взе едно крилце и го вдигна над чинията си.
— Какво ли има върху това нещо?
— Кожа.
— Не, умнико. Говоря за подправката.
— Знам ли — рече Хънт. — Сигурно фъстъчено масло с чесън и лют пипер. А също и соев сос. Доста е вкусно, нали?
— Като за Лу, да — кимна Джул. После отхапа и взе да дъвче. — Значи нещата вървят към приключване?
— Общо взето, да.
— Не бих казал, че съм съкрушен да го чуя.
— Знам, че вижданията ти леко се различават от нейните.
— Тя е хиена.
— Не и за мен.
Джина Роук, жената, която обсъждаха, бе адвокатка, няколко години по-възрастна от Хънт, имала неотдавна случая да разпердушини Джул на свидетелската скамейка по едно дело за убийство. Това още му държеше влага.
— Не искам да говориш лошо за нея, Дев. С нея сме преживели хубави моменти и възнамеряваме да си останем приятели.
— Животът си е твой — сви рамене Джул.
— Дяволски си прав — кимна Хънт.
Но всъщност не бяха се събрали, за да разискват интимния живот на Хънт. Това бе интервю за работа. И Джул вдигна длан, за да го накара да замълчи.
— Преди да задълбаеш прекалено, Уайът, искам да ти кажа, че оценявам предложението. Наистина. Изненадан и поласкан съм. Но не виждам как бих могъл да го сторя.
— Просто протегни ръка над масата, стисни моята и сделката е готова.
Джул поклати глава.
— Кони ще ме убие.
— Кони няма дори да те пипне с пръст. Хич не ѝ пука дали ще си смениш работата, или не. Можеш да тикаш и количка за хотдог ако щеш, тя само ще тича отпред и ще примамва клиенти в костюм на мажоретка.
— Добре, за Кони може би си прав — съгласи се Джул. — Но има и други причини. Като пенсионния план и здравните ми осигуровки например. Това, че се занимавам с тежки престъпления, ме поставя на върха на хранителната верига. А и всъщност ми допада това, което върша.
— Да, но цялата тази бюрокрация, профсъюзите, правилата…
— Чакай, чакай, правилата са моят живот. Аз обичам правилата. Защо иначе щях да ставам полицай?
— Същите ги приказваше и Иван. — Ставаше дума за Иван Орлов, едно от новите попълнения на Хънт. — И познай какво се случи? Цялата тази мания по правилата му премина много бързо. Сега обича да е свободен, самостоятелен, а на всичкото отгоре се оказа страхотен детектив — нещо, което и сам не бе подозирал, преди да се махне от полицията. Забелязва неща, които дори аз пропускам от пръв поглед. Да не говорим, че се разбираме чудесно. Знам, че последното е невероятно да очаквам от теб, но току-виж се получило.
— И става все по-невероятно с всяка изминала минута.
Хънт се облегна назад и скръсти ръце.
— Двайсет и пет процента.
Ново поклащане на глава.
— Не е въпросът в парите. И двайсет щяха да стигнат, ако имах желание. Но аз нямам дори грам. Освен това храня сериозни резерви по повод ситуация, в която ти ще си началник, а аз — подчинен.
— Няма да съм ти никакъв началник.
— Това, че ще ми плащаш, не те ли прави мой шеф?
— Технически погледнато, може би да. Но ти ме познаваш, никога не бих злоупотребил.
Бегла усмивка.
— Да, докато един ден не го направиш. И тогава двайсет години приятелство ще станат на пух и прах.
Хънт се облегна за кратко върху преградата на сепарето, после се приведе напред и опря лакти в масата.
— Хайде, Дев. Можем чудесно да се позабавляваме заедно.
— Че ние се забавляваме и сега. Ядем страхотни крилца. Помежду ни няма йерархия. Просто двама мъже, наслаждаващи се на делничния следобед. След като едно нещо върви добре, значи не бива да се променя. Основно правило в живота, а както споменах, аз си падам по правилата.