— Не. Имах своите родители — Боб и Шарлийн Хънт — и те ми бяха достатъчни. Повече от достатъчни.
— Разбирам. От пръв поглед си личи. Свършили са чудесна работа.
— Да, така е. — Хънт се помести от крак на крак. — Не се засягайте, отче, но да сте ми изпращали някакви съобщения напоследък?
Лицето на свещеника се забули от облак на недоумение.
— Какво да съм правил?
— Да сте ми изпращали съобщения. На мобилния телефон.
Облакът отстъпи място на слънчев смях.
— Та аз дори нямам такъв телефон. Цялата тази нова технология ми идва малко в повече. Значи хората вече си пращат и съобщения по тях? Че защо ще го правят, след като могат просто да се обадят и да говорят лично?
— Това е тема на друг разговор, но някои очевадно го предпочитат.
— Да разбирам ли, че някой ти е писал съобщения за майка ти?
— Да. Пита ме дали знам как е умряла. Това ме накара да се раздвижа.
— И всичко едва от вчера насам? Не ти е отнело много време.
— Аз съм частен детектив по професия — обясни Хънт. — По принцип бързо намирам хора, тръгна ли веднъж да ги търся.
— Частен детектив — каза отец Бернард. — Какъв удивителен свят. Но все още не знаеш кой се е свързал с теб?
— Не.
— Нито защо?
— И това също. Надявах се вие да успеете да ми помогнете.
— Трудно ми е да ти отговоря — рече свещеникът, — но пък мога да ти разкажа за родителите ти.
Хънт замълча за секунда, после попита:
— Наистина ли баща ми я е убил?
— Не, не я е убил той. Така и не успяха да го докажат, а на два пъти се мъчиха.
— Кои?
— Съдилищата. Законът. Имаше две дела за убийство, но нищо не постигнаха. Защото нямаше вина. Просто не го беше направил.
— А кой тогава?
Свещеникът въздъхна.
— Така и не се разбра. Никой не знае.
— Какво се е случило после с баща ми?
Отчето изпусна нова въздишка.
— Ако имаш време, защо не седнеш да ме изчакаш тук? Искам да взема някои неща. Ще се забавя само минутка.
В малката всекидневна на свещеника Хънт разглеждаше снимки на самия себе си като бебе и прохождащо дете, снимки на семейството, в което очевидно бе роден. На всяка от тях родителите му изглеждаха невероятно млади, невинни, щастливи. Ето го Уайът, тригодишен, на въртележката в Голдън Гейт Парк. Образът извика в съзнанието му спомен, от който космите на врата му настръхнаха. За миг мнемоничната сила на фотографията го накара да примигне.
Той я обърна така, че и свещеникът да я види.
— Знаете ли, допреди час можех да се закълна, че изобщо ни помня родителите си. Но сега се сещам ясно за този ден. Беше топло и миришеше на пуканки. А аз се чувствах леко замаян от въртележката.
— Разбираемо е.
Хънт продължи да разгръща купчината.
— Виж, нея съм я забравил напълно. — Той гледаше образа на майка си, Марджи Карсън, държаща го в прегръдките си като малко бебе. Не беше сигурен каква точно прилика е видял отец Бернард между нейните очи и неговите, но после, без да е регистрирал някаква промяна в съзнателната си памет, нещо вътре в него се преобърна и мускулите на лицето му се стегнаха.
Той пъхна снимката най-отдолу и продължи:
— А също и него. — Баща му, Кевин Карсън, го бе качил на конче, а той се държеше за дългата му до раменете коса. Мъжът, облечен в бяла тениска, се усмихваше наперено под мустак, скръстил ръце върху гърдите си. Беше се опрял на кафява кола, която Хънт по някаква причина разпозна като „Форд Феърлейн 500“, стъпил с крак върху задната броня.
— Казвате, че на два пъти са го съдили за убийството на майка ми? Как е станало това? По закон не могат да те съдят повторно за същото престъпление.
— Просто журито в нито един от случаите не успя да стигне до решение. Окръжният прокурор реши да не опитва трети път.
— А къде съм бил аз през цялото това време?
— Когато арестуваха баща ти и му разрешиха едно обаждане, той звънна на мен. Службата за закрила на детето вече те беше прибрала, и тъй като родителите ти нямаха други роднини, аз…
— Чакайте малко. Как така не са имали никакви роднини?
— Ами те… как да ти кажа, бяха просто две самотни хлапета, намерили се помежду си. Когато майка ти била петнайсетина годишна, избягала от дома си, мисля в Индиана. Там явно изживяла някакъв тормоз, за който обаче не обичаше да говори. Впрочем не не обичаше, а отказваше да говори. Каквото и да е, беше го оставила зад гърба си и не желаеше повече да се връща към него. Баща ти пък изгубил и двамата си родители в автомобилна катастрофа няколко месеца преди да я срещне. Тъй че бяха само двамата, сами срещу останалия свят. Или поне така го възприемаха и човек трудно можеше да ги вини за това.