— Имало е дело? Нали каза, че убийството било неразкрито?
— Така е. Даже не едно, а две дела, но журито така и не стигнало до решение, затова човекът, когото обвинили, се отървал.
— А, чудесно, добре дошъл в Сан Франциско.
— Освен това той бил мой баща.
Джул отново се вдърви, после взе тихичко да се киска.
— Добре, добре, поздравления, Уайът. За момент почти ти се вързах. — Той погледна часовника си, бутна стола назад и понечи да стане. — Не мисли, че не ми е забавно да си побъбрим, но наистина ме гонят задачи…
— Всичко, което ти казах, е вярно — рече Хънт.
— Не мисля, че е така.
— Лесно е да се провери. Нищо друго не искам от теб. Ако можеш просто да погледнеш в полицейския архив. Бих го направил и сам, но няма да ме пуснат. Трябва да бъдеш ченге за целта.
— Наистина? И откога така? — Джул се отпусна обратно в стола си. — Как каза, че било името на майка ти?
— Марджи Карсън. Първото дело е през седемдесет и първа.
Джул морно се приведе напред, драскайки нещо върху залепващо се листче.
— Виж, ако приключа навреме с онези свидетели и ако още не съм закъснял за вечеря, и ако имам път към архива днес, никое от които не е много вероятно да се случи, може би ще се опитам да хвърля едно око. Но нищо не обещавам.
— Ще го направиш. Знам, че ще го направиш. — Хънт се усмихна и го посочи с показалец. — Ти си мой човек, Девин.
— Положително не съм твой човек, Уайът. Аз съм просто едно бедно отрудено ченге, опитващо се да си свърши работата.
— Е, тогава най-добре да си вървя и да те оставям да я вършиш.
Тъй като паркирането в центъра на града бе или скъпо, или невъзможно, след църквата Хънт първо бе откарал своя мини купър до дома си, за да го прибере в гаража, след което бе отишъл пеша до Съдебната палата, за да се види с Джул и да му отправи молбата си.
Сега, връщайки се в следобедния пек — октомври в Сан Франциско беше като в разгара на лятото, — той стигна до задната си врата и там приседна под навеса на бетонната веранда.
Изправи гръб и опря глава на стената, откривайки с учудване, че му е трудно да контролира дишането си.
Освен с различни спортове и упражнения Хънт се поддържаше във форма и като тичаше по няколко километра почти всяка сутрин — до Ембракадеро и Криси Фийлд, а понякога и чак до моста Голдън Гейт, а след това на обратно — затова не бе свикнал да изпитва физическа слабост, а още по-малко да ѝ се поддава. Но сега, без никакво предупреждение, го бе избила студена пот, изпитваше затруднение да си поеме дъх и му се виеше свят почти до степен на припадък.
Притисна слепоочията си и бавно се приведе напред, докато лактите му докоснаха коленете, а тежестта на главата му се пренесе върху дланите.
Усещането не можеше да се нарече точно спомен, тъй като в него нямаше нищо материално. Просто вътре в него сякаш изведнъж се бе появило ново пространство. А може и винаги да бе присъствало там, но да е било внимателно, методично и изцяло замаскирано и прикривано. Във всеки случай, сега то зееше насред гърдите му като огромна, отворена яма.
Той продължи да гълта конвулсивно въздух в опити да я запълни, но без всякакъв успех.
Носейки се върху лекия ветрец, отнякъде долетя аромат на пуканки. Светът сякаш се надигна към лицето му и той разбра, че ще повърне.
Отключи трескаво вратата, претича през кухнята и едва успя да се добере до тоалетната навреме. След това остана да седи върху плочките, обгърнал се сам с ръце, за да пребори втрисането. Накрая, няколко минути по-късно, стана на крака и се погледна в огледалото. Лицето му бе жълтеникаво, а очите — влажни и лъщящи. Пусна крана на студената вода и наплиска лицето си. После се избърса, отиде във всекидневната и се отпусна на дивана.
Преди около година Джина Роук му бе подарила шарена кувертюра, която той обикновено държеше сгъната върху облегалката. Сега я придърпа и се уви плътно в нея. Постоя известно време и измъкна телефона си. Макар да не бе чул сигнал, провери за нови съобщения, прегледа и тези от по-рано през деня: Някакъв напредък? И собствения си отговор: Кой сте вие? Обадете се. Нека поговорим.
Но на екрана нямаше никакъв отговор, който да го очаква. Пръстите му бавно изписаха нов текст:
Майка ми е била убита.
И натисна „Изпрати“.
Кали Лусенте, познатата на Хънт от AT & T, си поигра известно време с телефона му и поклати глава.
— Няма нищо, което да можем да използваме, Уайът. Който и да е бил, вероятно си е послужил с апарат за еднократна употреба и после го е захвърли.