Бяха сами в задната стаичка на един от магазините на фирмата на Маркет стрийт — оскъдно бюро, стенни шкафове и лавици, отрупани със стока. Кали работеше от различен офис всеки ден, за да държи служителите нащрек. Никой не знаеше къде ще се появи на следващата сутрин. Тя бе главен аналитик в отдел „Опазване на активите“ и дейността ѝ се състоеше основно в това да разкрива и осуетява новите и хитри начини, които служителите на AT & T измисляха, за да крадат от компанията. Но като дългогодишен специалист и техноманиак от първо поколение знаеше и всичко, което имаше да се знае за мобилните телефони. И сега увери Хънт, че шансовете им да открият изпращача на съобщенията са практически нулеви.
— Ами самите номера? — попита той. — Знаем, че и двата започват с местни кодове. Това не стеснява ли кръга на търсенето?
Кали имаше малки, проблясващи пиърсинги и на двете вежди и сега ги повдигна, удивена от неговото невежество.
— Един местен код означава цял град, Уайът, ако наричаш това стесняване на кръга. Още повече, в случая и той не ни говори нищо, защото, когато се продават телефони еднодневки, номерата и кодовете на картите се подбират наслуки. Дори не е задължително да са свързани с мястото на продажбата.
— Но не се ли регистрира купувачът? Помня, че когато купувах моя, трябваше да си открия партида, а във формуляра ми искаха информация до девето коляно.
— Да, така е, но ти не си взел някаква предплатена джаджа, а солиден фирмен продукт, свързан с клиентска сметка в AT & T. Докато твоят тайнствен кореспондент просто си е купил фиксиран брой минути от универсалния магазин.
— Тогава вероятно може да се проследи сделката?
— Не и ако е платил в брой, а бас държа, че е именно така. Виждаш ли, Уайът, хората, които си служат с такива телефони, невинаги са сред най-примерните граждани. Вероятно си чувал, че наркодилърите ги използват — това е може би основната им употреба. А продавачите не са на комисиона, тъй че да, на теория би следвало да документират името на всеки клиент, но си правят оглушки, а и никой не ги проверява. Знаеш ли как се казва подателят на първото ти съобщение?
— Мики Маус.
— Почти отгатна. Записано е „Предплатен телефон“. — Тя обърна към него дисплея на собствения му апарат, за да му покаже информацията, която бе извадила относно изпращача. После си поигра още малко и добави: — А за другото съобщение пише „Нов клиент“. Колкото до адреса, можеш да се обзаложиш, че е на самия магазин.
Хънт наостри уши.
— Значи поне има начин да разберем откъде е бил купен.
Тя сви рамене.
— Не пречи да се провери, стига наистина да е адресът на магазина, а не някаква измишльотина от рода на „Нов клиент“. Ако искаш, опитай. Но ти гарантирам, че са продали купища от тях. Как ще разбереш кой точно е твоят човек?
— Някой, който е купил по-голяма бройка?
— Да, стига да не ги е взел от десет различни магазина. — Тя му подаде обратно апарата.
Хънт го прибра в калъфа и опря ръце върху бюрото ѝ.
— Значи, общо взето, сме в задънена улица?
Тя кимна съчувствено.
— Що се отнася до тези две съобщения, да. Машинките, от които са пратени, отдавна не съществуват — смачкани, настъпени и изхвърлени на боклука. Изключено е да стигнеш до собственика им. Знаеш ли колко е средната продължителност на живота им? Петнайсет минути, до около час. Едно или две обаждания. Свършват си работата и после биват унищожени, защото са доказателство.
— Кали — погледна я Хънт. — Имаш ли някакви други идеи? Наистина трябва да открия този човек.
— Разбирам те. — Тя се облегна назад и се замисли, въртейки с показалец кичурите на късата си, къдрава коса. — Между другото, в последното съобщение са те питали дали имаш някакъв напредък, но ти не си имал, нали?
Хънт кимна.
— А сега вече имаш?
— Немалък, бих казал.
— Добре, следващия път, когато ти пуснат есемес, има доста висок шанс да успея да засека мястото на подаването, особено ако се намира в рамките на града. Всъщност би помогнало, ако ти и аз разговаряме, докато изпращаш отговора си, за да видя сигнала в реално време.
— Наистина?
— Наистина, Уайът. Дори не е особено трудно, ако искаш, за половин минута ще ти покажа как става. Разполагам ли веднъж с номера, ще мога да го проследя. Но първо той трябва да се свърже с теб.
— Добре тогава — изправи се Хънт. — Направи ли го отново, ти първа ще узнаеш.
— Добре ли си, Уайът? — Тамара седеше срещу него, скръстила нозе, а тефтерът с ангажиментите, с който се занимаваха от двайсетина минути насам, лежеше затворен в скута ѝ. — Изглеждаш ми малко… унил.