Но за момента слънцето все още грееше ярко и Хънт не искаше да го остави да си отиде, преди да извлече от него максимум удоволствие. Затова сега, облечен с бермуди и тениска, яхна мотора и пое към плажа.
Предната вечер бе стоял до късно край кашоните, формиращи досието по делото, макар да изглеждаше абсурдно тази огромна маса от данни да се нарича досие. Мъчейки се да се ориентира, докато Джул довършваше нещо в офиса, той успя да погледне някои от полицейските доклади и да прелисти стенограмата от първото съдебно заседание. Научи няколко неща: името на прокурора е било Ферил Е. Мур, а на обществения защитник — Стийв Джайлс; майка му е умряла от няколко удара по главата с тъп предмет, а именно едър речен камък от колекцията, с която е бил украсен апартаментът им; версията на баща му Кевин била, че е открил Марджи, прибирайки се от дълга разходка с пакет бира, която предприел, след като двамата се скарали същия следобед; алкохолното съдържание в кръвта му при пристигането на полицията, която сам повикал, било 1,3 промила, а самият той, Уайът, явно се е намирал в дома по време на убийството.
Сега Уайът прекоси плажа под ресторанта „Клиф Хаус“, доближавайки един самотен рибар. Друг на негово място би опрял въдицата си на забит в пясъка чатал и би седнал зад нея, чакайки рибата да клъвне, но този мъж стоеше прав на самия край на ледената вода, завил до колене крачолите на панталоните си, и методично замяташе стръвта.
Хънт спря на два-три метра от него, помълча секунда и после попита:
— Как е, кълве ли?
— Засега нищо. — Мъжът, прехвърлил седемдесетте, се извисяваше с два пръста над собствените му метър и осемдесет и осем; беше слаб, гладко избръснат и имаше гъста, бяла коса. — Но миналата седмица хванах хубав раиран костур. Към седем кила.
— Чудесно — каза Хънт. — Вие ли сте Ферил Мур?
Другият рязко извърна глава.
— Хванахте ме, признавам. А вие кой сте?
Хънт пристъпи по-близо и се представи:
— Тази сутрин се обадих в дома ви и съпругата ви каза, че вероятно ще ви открия тук.
— И както обикновено е била права. С какво мога да ви помогна?
Оказа се, че Мур все пак си носи метална опора за въдицата и след като я заби и постави пръчката върху нея, двамата с Хънт се оттеглиха да седнат назад, върху по-мекия и топъл пясък.
— Помня го, разбира се. Помня всички свои обвиняеми и особено тези, срещу които съм се изправял на два пъти. Казвате, че Кевин Карсън е бил ваш баща?
— Открих това едва наскоро.
— Е, съжалявам, че трябва да го чуете от мен, но той си беше виновен отвсякъде.
— Съдебните заседатели явно не са смятали така.
Мур го изгледа косо.
— Двама членове от първото жури и само един от второто. Повече не е и нужно, за да се блокира решението. Което значи, че двайсет и един от двайсет и четирима съдебни заседатели са гласували „виновен“. Всяка друга юрисдикция в страната, дори в целия свят, по дяволите, щеше да го прати на мястото му. Още веднъж се извинявам. Но голата истина е, че нашите журита страшно наподобяват онази компания от бара в „Междузвездни войни“.
— Няма защо да се извинявате заради баща ми. Аз не го познавам. Никога не съм го познавал.
— Какво тогава искате да научите? И което е още по-интересно, защо?
— Добри въпроси. Предполагам, бих искал да знам дали е имало и други заподозрени. Някой, от когото полицията да се е интересувала. Защо са се спрели само на баща ми?
— Защото той беше единственият и очевиден избор. Съседите ги бяха чули да се карат, и не само в този ден. Също така не можа да даде каквото и да е разумно обяснение за местонахождението си. Защитата му така и не откри свидетел, който да го е видял на онази предполагаема разходка.
— Но… все пак трябва да е имало и елемент на съмнение, щом трима са се въздържали.
— Никой не го е видял действително да го извършва, ако наричате това елемент на съмнение, което аз не бих сторил. Намирал се е вкъщи с майка ви, двамата са се скарали, той е изпаднал в афект за няколко секунди, а после се е напил от разкаяние, докато е съобразявал какво да каже на полицаите, щом им се обади. За мен лично случаят беше кристално ясен. Но все още не мога да разбера защо се интересувате, след като не сте го познавали.
— Все пак бил ми е баща. А и ми е оставил едно писмо, което видях едва вчера. В него ми казва — не, кълне ми се, че не го е извършил.