— Това всъщност е отлично съображение. — Хънт завъртя чашата си върху подложката. — В своето писмо обаче баща ми казва, че някакви хора са му предложили работа и пари за път. Което ме кара да мисля, че е замесен повече от един човек, макар и есемесите да твърдят друго.
— Възможно е, но това всъщност не променя нещата. Пак стигаме до един убиец, живеещ с някой, който знае за станалото. Логиката е същата. Има и друго…
— Слушам те.
— Той е богат. Бил е богат тогава, а сега — още повече.
— Това пък от къде на къде?
— Ами предложил е на баща ти пари за пътуване. Всъщност платил му е да се махне от града, нали?
— Очевидно.
— Значи е разполагал със средства. Ако приемем, че е заможен и до днес, това е още една причина жена му да стои при него, освен че се бои. Ако го напусне или дори ако го ядоса дотолкова, че да се разведе с нея, губи най-малко половината от парите си. Докато ако го тикнат в затвора… сещаш се накъде бия.
— Да, но последното ми се струва по-скоро догадка.
— Всичко е догадка, с изключение на това, че със сигурност е прехвърлил шейсетте и че най-вероятно е мъж.
— Приемам и че може да живее с авторката на съобщенията. Или че поне се виждат редовно.
— Каза „авторката“, значи си съгласен, че е жена — посочи го победоносно с пръст Тамара.
— Да, вярно — кимна Хънт. — Добре, приемам и тази част. — Той допи питието си. — Което означава, че успеем ли да я идентифицираме, значи сме пипнали и него, или поне сме стигнали дяволски близо.
Лицето на Тамара помръкна.
— Но дори да го разпознаем със сигурност, пак няма да има дело, нали? Защото не разполагаме с доказателства. С никакви факти.
Тази внезапна и трезва преценка накара Хънт леко да се прегърби върху табуретката си.
— Те трябва да са в папката горе, не мислиш ли?
— Ако не са там — отвърна тя, — значи изобщо не съществуват.
Тамара повика такси и си тръгна, като го остави с целомъдрена целувка по бузата. Хънт остана в бара. Имаше твърдото намерение, щом довърши питието си, да се качи горе за още един преглед на полицейските доклади, но когато барманът го попита дали да му налее пак, каза:
— Разбира се, защо не.
Втората чаша отново бе от щедрите дози, които Теодор сипваше „за свои хора“, и докато я изпразни, той си даде сметка, че тази вечер повече няма да е годен за следователска, нито за каквато и да било друга работа.
И изправен пред лицето на този факт, си поръча още едно.
Въртележката се въртеше прекалено бързо. Хънт държеше фунийка с черешова скрежина и от нея ръцете му замръзваха, но не можеше да я пусне, защото щеше да се разтече по дрехите му, а може би и по съседните кончета. Но тя му пречеше да контролира въртенето и скоростта и вече имаше чувството, че всеки момент ще се прекатури от седлото. И тогава, тъкмо преди да падне, видя, че до него стои майка му. Тя му помогна да се изправи, после взе фунийката от ръцете му и ги постави обратно върху дръжките, за да може да се улови здраво.
Но кончетата продължаваха да набират скорост и майка му започна да изостава някъде назад, докато не се изгуби окончателно от погледа му. Чу сподавен вик, сякаш въртележката я бе изхвърлила, последван от глух тропот, като падане по стълби. А той все се въртеше и въртеше и не можеше да се обърне назад, за да види къде е изчезнала майка му.
Извика с цяло гърло: Мамо! Майко! Но тя не отговори.
Вече обхванат от паника, реши да слезе, за да я потърси, но дрехите му бяха станали някак различни, подобни на одеяла, и той целият бе омотан в тях. Понечи да се освободи, но те сякаш притежаваха собствена сила, с която го удържаха в хватката си. Затова просто се наведе встрани и се търкулна от седлото. Въртенето спря и той отново бе загърнат в одеялата, но вече се намираше върху килима в някакъв вестибюл, а майка му продължаваше да бъде зад него.
Извърна глава и видя ярка светлина да се процежда под вратата в края на тъмното помещение. Измъкна се от одеялата и падна, защото още му се виеше свят от въртележката. Когато се изправи пак на крака, видя червения черешов сок да се стича към него изпод вратата, където майка му бе изпуснала фунийката. Протегна ръка да го докосне и сокът се оказа гъст, лепкав и топъл. Отвори вратата и я видя да лежи на една страна, взирайки се неподвижно в него. Понечи да я повика, но тогава устата ѝ зейна и той…