— Същото каза и един от съседите ѝ.
— Като гледам, май не си седял много на едно място, Уайът?
— Опитвам се да разбера докъде ще ме отведе всичко това, отче. Сега поне разполагам с още един човек освен вас и автора на съобщенията, който е убеден, че баща ми не е извършил убийството. Което, ако е вярно, означава, че го е извършил някой друг. Правя каквото мога, за да го открия.
— И къде в цялата картина се вписва Еви?
— Не знам. Била е приятелка на майка ми. Занимавала се е с наркотици. Може пък да изскочи нещо. — Той сви рамене. — Поне за момента това е единствената нишка, с която разполагам. Имате ли представа какво се е случило с нея, къде е тя сега?
— Не. Виждал съм я само един или два пъти, заедно с майка ти. Не посещаваше нашата църква, нито пък която и да е друга.
— И все пак се сетихте за името ѝ?
— Право да ти кажа, почти нямам спомен от нея самата като личност. Основната причина да не съм я забравил е, че тя беше един от основните поводи за конфликти между майка ти и баща ти.
— И защо?
Отец Бернард вдигна поглед към тавана.
— Да ме прости господ, но от това, което разбрах за нея, бе фундаменталистка, последователка на някакъв религиозен култ. Нямаш представа колко хора по онова време се обръщаха от ЛСД директно към Исус, благословено да е святото му име.
— И какво е намирала майка ми в нея?
— Аз се питах същото. Вероятно са се познавали отпреди и ѝ е било съвестно да я зареже, може би дори се е чувствала длъжна да я спаси. Във всеки случай, баща ти мразеше Еви, притесняваше се от влиянието ѝ върху теб. Това беше голям проблем. — Свещеникът сключи длани. — Ето защо си спомням добре за нея, макар и да не я познавах отблизо. Името ѝ изникваше всеки път, когато ходех да съветвам родителите ти.
— И нямате представа къде е сега?
— Не, никаква. Съжалявам.
Хънт изпъшка, пресегна се към чашата с кафе и я пресуши.
— Знаеш ли, Уайът — каза отец Бернард, — между жените с малки деца често възникват изключително силни връзки. Дори инак да не си подхождат и в никой друг момент от живота си да няма шанс да се сприятелят, докато са в това трудно, напрегнато положение, с бебета покрай тях и без мъже по цял ден, те стават много близки.
— А майка ми… била ли е склонна към религиозен фанатизъм?
— Не бих казал. Може би с една идея по-набожна, отколкото са повечето хора в наши дни, но тогава ми изглеждаше относително нормална.
Хънт пробва последен изстрел в тъмното.
— А случайно да знаете как е била истинската фамилия на Еви? Моминска или по съпруг, ако е била омъжена?
Отецът разпери ръце и поклати съжалително глава.
— Бих искал да мога да ти помогна, Уайът, но не знам никое от тези неща. Нито пък имам представа откъде можеш да ги откриеш.
10
Към пет без десет същия петъчен следобед Ейб Глицки, началникът на отдел „Убийства“ на Сан Франциско, се отби да поговори с Девин Джул, който седеше край масата, отрупана с датиращите отпреди близо четири десетилетия папки по делото на Кевин Карсън.
Външността на Глицки не бе от най-предразполагащите. Челото му изпъкваше над неестествено големите, дълбоки сини очи, чийто вид бе още по-стряскащ поради контраста с тъмната кожа. Извитият орлов нос допълнително се подчертаваше от стария белег, пресичащ и двете устни. Колегите му често се обзалагаха дали в течение на даден ден върху лицето му ще се появи и най-леко подобие на усмивка.
— Е, как върви? — попита той.
Джул, вглъбен в поредното свидетелско показание, вдигна стреснато очи. Като видя шефа си, побърза да свали крака от бюрото и да ги сложи на пода.
— И като питам как върви — додаде Глицки, — имам предвид скоро ли ще свърши.
— Вижда му се вече краят. — Джул махна с ръка към купчината кашони. — Надявам се, че тези тук не пречат на никого.
— Още не съм чул оплаквания, но трябва да признаеш, че фън шуй атмосферата в офиса ни отива по дяволите. Откри ли нещо?
— Не бих казал.
— И какво всъщност търсиш, та си губиш времето с този случай?
Джул положи папката в скута си и се поколеба доста дълго, преди да попита:
— Някакъв проблем ли има?
Глицки опря бедро на съседната маса.
— Току-що ми се обади Ви Лапиър, началничката на градската полиция. Тя на свой ред получила обаждане от един пенсиониран помощник окръжен прокурор на име Ферил Мур, който на два пъти гледал делото някъде преди Гражданската война, а вчера сутринта бил посетен от твоето приятелче Уайът Хънт. Старецът явно се е вкиснал и е останал с впечатлението, че откриваме повторно случая.