— И все пак не си сигурен.
— Сигурен съм в едно. Че в онези папки наистина има нещо, докато преди просто смятах, че помагам на Уайът да преодолее травмата от детството си. Не може току-така Глицки да дойде и да ми каже да приключвам всичко през уикенда и повече да не му обръщам внимание. Сега, естествено, ще му обърна много повече внимание отпреди.
Кони отправи поглед към стадиона и проследи последната атака.
— Дори не мога да видя кой отбор владее топката в тази мъгла.
— Нашият — каза Джул. — Но на Ерик не му подадоха.
— Как успяваш да разбереш? И защо не играят, когато е малко по-топло?
— Така трябва да бъде. Футболът е игра за студено време.
Кони изпусна от устата си облак пара.
— Щурава работа. Но да се върнем на темата. Имал ли е някой от родителите на Уайът нещо общо с полицията? Искам да кажа, ако не броим арестуването на баща му. Или пък с политиката? С големи пари или нещо от този род? Нали каза, че били просто две бедни хлапета, мъчещи се да свържат двата края?
— Така е. Но това е било преди четирийсет години. Някой от тогавашните им познати може впоследствие да се е издигнал. Или вече да е бил на път.
— И да е убил майката на Уайът? Но защо?
Джул сви рамене.
— Не знам. Нямам представа. Ревност? Някакъв любовен триъгълник? Но едно ще ти кажа — сега осъзнавам колко слаби всъщност са били доказателствата срещу баща му. За което, разбира се, всеки премълчава. Чудя се дали и аз да не отида да поговоря с онзи прокурор, Мур. Току-виж съм успял да измъкна от него повече, отколкото Уайът.
— Не ми се струва добра идея. Защо просто не послушаш Ейб и не зарежеш всичко?
— Иска ми се. Бих го направил. Честна дума.
— Но не обичаш, когато ти забраняват нещо?
— И тук си права.
— Значи сега ще търсиш начин да продължиш да дълбаеш, така ли?
— Не съм сигурен. Трябва още да помисля.
Тя се обърна и го погледна в лицето.
— Знаеш, че познавам, когато ме лъжеш.
Извън работата и семейството си, състоящо се от дядо ѝ и брат ѝ, Тамара водеше, общо взето, живот на вдовица. В продължение на няколко години, едва прехвърлила двайсетте, тя имаше връзка с един от бившите служители на Уайът, Крейг Чиурко. Подобно на Джил Филипс, трупаща стаж за собствен детективски лиценз, той също бе неотменима част от офисния пейзаж и социалният живот на Тамара се въртеше около него и тесния им кръг от приятели. Проблемът бе, че Крейг още не възнамеряваше да уляга и да се задомява. Освен това бе сериозно хлътнал по наркотиците и си имаше своя опасна, скрита страна. Преди три години двамата бяха скъсали след бурен скандал заради дрогата. Малко след това поредната от неговите мрачни тайни го застигна и той бе застрелян в една съдебна зала в Сан Франциско.
В резултат Тамара престана да идва на работа и спря да се храни. Раздялата ѝ с Крейг бе по-скоро пробна и те навярно щяха да се съберат отново, ако не го бяха убили. Но което бе по-лошо, случилото се я накара да изгуби вяра в себе си, в своите инстинкти. Ако изобщо излизаше, го правеше сама. Отиваше на кино, след това се прибираше вкъщи и си лягаше. Повечето време прекарваше в малката всекидневна на апартамента им, четейки или гледайки телевизия. Най-сетне, преди около година, Хънт и брат ѝ Мики успяха да я склонят да се върне на работа. Постепенно тя си възвърна десетината килограма, които беше изгубила.
Сега вълнуващата вечеря от полуготови макарони със сирене бе приключила, дядо ѝ беше заспал още преди девет, Мики бе отишъл при приятелката си, а остатъкът от петъчната вечер зееше безмилостно пред нея. На масичката до креслото лежеше книгата ѝ „Взривената въздушна кула“, но за момента се бе преситила от мъжете на Стиг Ларшон и тяхното женомразство.
Мина ѝ през ума да звънне на Уайът, но после си каза, че той също има телефон и ако желае да я види, може да ѝ се обади. Нещо се променяше в отношенията им през последните дни, обичайните шеги и закачки добиваха неочакван смисъл. Вероятно известна роля имаше и раздялата на Уайът с Джина. Тамара го харесваше, понякога дори допускаше, че може да се влюби в него, но нямаше да си позволи неволно да хлътне в заплетена романтична авантюра със собствения си шеф. Беше му го заявила директно и той явно споделяше виждането ѝ и не би предприел нищо, освен ако действително нямаше сериозни намерения. Положението я устройваше — ако този момент настъпеше, просто щеше да се вслуша в гласа на сърцето си.
Но дотогава можеше направо да изгние тук. Трябваше да си намери някакво развлечение.
Погледна лицето си в огледалото над скрина в стаята на Мики. Не можеше да се отрече, че изглежда доста прилично, дори секси — добре оформени скули, ясни зелени очи, перлена кожа, лъскава тъмна коса. И все пак имаше достатъчно опит, за да знае, че не бива прекалено да се надява, че ще открие свестен и неженен мъж, който да не е обратен. Намерението ѝ бе просто да се поразвее из града и може би да направи нещо поне що-годе забавно.