Все още пред огледалото, тя си сложи малко яркочервено червило, после навлече коженото си яке от гардероба в антрето и излезе в нощта.
Барът „Литъл Шамрок“ се намираше на около четири преки западно от апартамента ѝ, на Линкълн Уей, близо до Девето авеню. Той обслужваше местната пиеща публика още от края на XIX век и като повечето ирландски кръчми бе ставал свидетел на порядъчен брой сбивания, но като цяло бе дружелюбно място, събиращо трудовите хора, за разлика от лъскавите барове в центъра, посещавани от юпита и бели якички. В дъното, в ниско и тъмно помещение след късия коридор с тоалетните, едни клиенти играеха сериозно на дартс, а други седяха с чаши в ръка по очуканите столове и пейки. Отпред, където пространството се стесняваше докъм четири метра, бе пълно с правостоящи, както и подобаваше за разгара на петъчната вечер.
Тамара успя да се добере до една табуретка на самия бар и тъкмо чакаше своя „Космополитън“, когато чу мъжа до нея да казва на своя приятел:
— Стигам аз, значи, до банкомата, а зад мен се наредила цяла опашка от коли, и изведнъж установявам, че напълно съм забравил ПИН номера си.
Тя се пресегна и леко го докосна по лакътя.
— Извинете ме.
Той се извърна и като я видя, се усмихна и каза:
— Добре, ще го направя, но само този път.
— Ще направите какво?
— Ще ви извиня. Нали това искахте? — После ѝ подаде дясната си ръка. — Аз съм Уил. А тук до мен е жалката отрепка, с която живея, Робин. Името му си пада малко момичешко, но какво да го правиш.
— Момичешко, друг път — възмути се Робин. — Да не би Робин Худ да е бил момиче? Или пък Робин Робъртс, бейзболната звезда? А имаме още Батман и — забележете — Робин, също мъжкар отвсякъде. Приятно ми е, Робин — здрависа се и той с Тамара, която, за свое собствено учудване, се засмя — леко, но от сърце.
— Но нека не се отклоняваме от темата — намеси се Уил. — Вие се обърнахте към мен с „извинете“, сякаш искате да ми кажете нещо.
— Вярно, само да се сетя… а, да. Неволно чух вашия разказ за банкомата и просто не можах да се сдържа. Знаете ли какво означава ПИН?
— Искате да кажете, като ПИН номер?
— Ето пак! — възкликна тя. — Не се ли усещате? — Междувременно барманът поднесе питието ѝ, тя отпи предпазлива глътка и отново се обърна към тях. — Означава персонален идентификационен номер. Значи, все едно да кажете „Забравих си персоналния идентификационен номер номер“. Второто просто е излишно.
— А иначе момчето е учило в колеж — вметна Робин.
— Вижте ми лицето — сведе глава Уил. — Толкова съм засрамен, че сигурно е червено като вашия коктейл. Поне така го усещам.
— Е, не чак толкова — каза тя и отново му подаде ръка. — Аз съм Тамара.
Рич бе единственият от братята и сестрите на Хънт, останал за постоянно в района на Залива. Завършил финанси, той работеше като вицепрезидент във финансово-брокерска компания и живееше в Сан Анселмо заедно с жена си Ема и четиригодишната си дъщеря Кейтлин. Вече приключили с вечерята, двамата с Уайът изиграха партия хокей на маса, където Рич с труд измъкна победа с две на една игри. После всички се качиха в колата и напук на студа се отправиха към сладоледения салон „Марбъл Слаб“, за да трупнат по още хиляда калории на човек.
След като насядаха около масата от мрамор и ковано желязо, малката Кейтлин заяви, обръщайки се към групата като цяло:
— Обичам, когато чичо Уайът ни идва на гости.
— Аз също обичам. — Уайът седеше срещу нея и сега се наведе поверително напред. — Но сигурна ли си, че не е само защото после винаги идваме да ядем сладолед?
Една от веждите ѝ се вдигна учудено, може би защото Хънт бе докоснал истина, по-дълбока, отколкото тя сама подозираше.
— Не — рече накрая със спокойна увереност. — Това е само допълнителен бонус.
— Добър отговор, миличка — каза Ема.
— Хубав бонус, няма спор — добави баща ѝ. — Дори ако означава, че утре с майка ти трябва да пробягаме пет километра допълнително. Но пък ние обичаме да бягаме, нали, Ем?
— Любимото ни занимание. По-добро и от сладоледа.
— Сигурно се шегуваш — рече Кейтлин. — Не може да харесвате бягането повече от сладоледа. Двете изобщо не могат да се сравнят. Аз самата не обичам нищо повече от сладоледа… — Тя направи пауза за по-силен ефект и после пусна очарователна усмивка. — Освен това чичо Уайът да ни идва на гости.