— Съгласна съм — каза Ема.
— Но хората не изоставят децата си току-така — парира я съпругът ѝ.
— В някои случаи явно се налага. Не че се опитвам да го защитавам, Рич. Просто споделям как го чувствам. А чувството е… — Хънт се облегна назад в креслото и сложи длан върху гърдите си. — Ето тук, вътре, и сякаш лека-полека се уталожва.
— Остави го да се уталожи тогава — посъветва го Ема. — Но ако имаш нужда да поговориш с някого, знай, че винаги сме на твое разположение.
— Да, знам. И ви благодаря. И все пак, ако не открия път към въпросната Еви Сий Крайст или както там ѝ е името, няма да се доближа до решаването на загадката. А нещо ми казва, че трябва да го сторя, ако искам да сложа край на тези подсъзнателни дивотии.
— Значи тя не присъства в полицейските доклади, така ли? — обади се Рич. — И не са я призовали за свидетел?
— Странно наистина. — Еми отпи глътка от виното си. — Нали е била най-добрата приятелка на Марджи?
— За какво да свидетелства, щом не е била край местопрестъплението? — рече Уайът — Но въпросът е уместен. Май трябва да се видя пак с прокурора Мур. Ако Еви и Кевин са се мразели взаимно, той може да знае нещо за нея, дори да не е присъствала на делото.
— Или пък с адвоката на защитата — додаде Рич. — И за него важи същото.
— Добра идея — каза Уайът, приготвяйки се вече да си ходи. — Във всеки случай, струва си да се опита. Ако не стигна по някакъв начин до Еви, не знам какво друго да предприема. Тя е познавала майка ми, двете са били приятелки. Това ще ми помогне да поставя нещата в определен контекст. Само така ще мога да се ориентирам.
— Хрумна ми нещо — каза Ема. — Нали спомена, че Еви е спомената в доклада на Службата по онзи случай, в който майка ти те е оставила без надзор?
— Да — кимна Хънт. — Оттам научих името ѝ.
— Тогава не трябва ли и за нея да има друг, отделен доклад? Нейните две деца също са били невръстни и изложени на риск, нали? Той също би следвало да присъства в архивите.
Уайът, вече почти станал от стола си, замръзна на място, вторачен в снаха си.
— Ти, мила моя — произнесе накрая, — май току-що улучи джакпота.
11
Хънт и Джул стояха край отрупаната с кашони маса пред отдел „Убийства“.
— Не знам какво става — каза Хънт. — Бетина не си вдига телефона. Вече ѝ оставих две съобщения на секретаря.
Приятелят му погледна часовника си.
— Виж, сега е десет часът в събота сутрин. Случайно да ти минава през ум, че може би просто иска да поспи и си е изключила звука?
— Тогава ще отида дотам с колата и ще блъскам по вратата ѝ.
— Да, това особено би ѝ допаднало. Сериозно, остави я да се събуди и сама ще ти върне обаждането. Освен това съмнявам се, че твоята Еви изобщо има нещо общо със случая. — Той посочи към папките. — Снощи имах малък разговор с Глицки по повод тези неща тук.
— Какъв по-точно?
Докато Джул приключи разказа си, Хънт вече се беше настанил в един от столовете.
— Виж, Дев — рече след кратко мълчание. — Говорим за една млада жена, без особени познанства. Няма как да е била замесена в някаква грандиозна конспирация.
— Не е нужно да е била грандиозна. Но ако изключим варианта баща ти да го е сторил и журито не е било чак толкова безхаберно…
— Искаш да кажеш, че Глицки и Мур са замесени?
— Глицки не, защото, ако беше, никога нямаше да ни позволи да се ровим. Но виж, за Мур не гарантирам… А да ти кажа ли кои са инспекторите, работили по случая? Джером Арманино и — чуй, това ще ти хареса — Дан Ригби.
Хънт повдигна вежди.
— Ригби беше началник на полицията. Явно доста си се поразтърсил.
Джул кимна.
— Всъщност половината нощ не съм спал, за да размишлявам. — Той седна срещу Хънт. — Но едва тази сутрин, щом влязох, ми хрумна да проверя инспекторите и ето какво излезе. Чакай, има и друго.
— Какво?
— Можеш ли да отгатнеш кои са полицаите, отзовали се на сигнала, че майка ти и онази Еви са ви оставили без надзор?
— Да не е пак Ригби?
— Единият от тях, да.
— Но защо служител от отдел „Убийства“ ще ходи на такова повикване?
— Тогава още не е бил в отдела — усмихна се Джул. — Преместили са го през следващите пет месеца, преди убийството. И това проверих тази сутрин.
— Знаех си, че трябва да те взема на работа при мен. — Хънт помисли за секунда. — Добре, а колегата му?
— Джим Бърг, който — още едно съвпадение — е бил докладващ полицай на делото срещу баща ти. Всъщност именно той му е щракнал белезниците на местопрестъплението. — Джул се облегна назад. — За съжаление, това не е чак толкова странно, колкото звучи.