— Не знаем. Но чухме, че баща ми, Кевин, я е мразел. Затова допуснахме, че може да ви е споменавал за нея.
— В какъв контекст?
— Очевидно е внасяла напрежение в отношенията между родителите ми. Била е религиозна фанатичка и баща ми се дразнел от това. Смятал е, че може да се опита да привлече и майка ми, и това предизвиквало кавги помежду им.
— И откъде сте научили тези неща?
— От отец Бернард. Това е свещеникът, който…
— Да, помня го — прекъсна го Джайлс. — Един от малкото, които вярваха в невинността на баща ти. Значи още е жив?
— И още как. Служи в църквата на Света Богородица.
— И той смята, че тази Еви е могла да има нещо общо със смъртта на майка ви?
— Единствено доколкото двамата са имали вечни разногласия заради нея.
— Дори да е било така — каза Джайлс, — аз никога не съм чувал за това. А би трябвало, защото основната слабост в обвинението бе липсата на мотив. Баща ти просто нямаше достатъчно силни причини, за да иска да убие майка ти. Разбира се, косвените улики бяха достатъчно и господин Мур много добре го знаеше, затова и не се притесняваше особено. Но мисля, че в крайна сметка това бе причината да не се стигне до осъдителна присъда. Разбира се, тогава домашното насилие още не бе излязло на мода. Ако делото се водеше днес, щяха да гласуват „виновен“ още преди да са го изслушали. Та както споменах, журито очакваше да чуе нещо, което да го е извадило от релси, а такова нямаше. — Джайлс усети, че започва да държи реч, и се усмихна леко сконфузено. — Мисълта ми е, че ако имаше конкретен повод, какъвто и да било, Мур щеше да го извади и да го размаха пред заседателите. А той не го стори. — Старият адвокат разпери длани. — Нещо друго?
Хънт погледна за помощ към Джул.
— Чудехме се — рече приятелят му — дали не ви е минавала през ум някоя алтернативна хипотеза. С други думи, ако Кевин Карсън не го е направил, тогава кой?
Джайлс потърка брадичка за секунда.
— Не. Не ми е минавала.
— А защо не? — попита Хънт.
Отговорът явно беше болезнен за Джайлс, но той го изстреля, без да се колебае.
— Защото вярвах, че той действително е убиецът. Съжалявам. Имате ли каквото и да било основателно доказателство да смятате иначе?
— Не чак доказателство — отвърна Хънт, — но вижте това.
Измъкна писмото на баща си от вътрешния джоб и го побутна към Джайлс. Той го прочете бързо, почти на един дъх, и го подаде на жена си.
— Откъде го имате? — попита, докато тя четеше.
— Отец Бернард ми го даде преди два дни.
— И го е пазил през цялото това време? Без да е сигурен дали някога ще се появите? Как всъщност го открихте?
— Отрасъл съм в приемно семейство, но напоследък се заинтересувах кои са истинските ми родители. Единствената следа, на която попаднах в службата за осиновяване, бе неговото име, тъй че изрових координатите му от епархията.
— Значи съвсем наскоро сте узнали, че майка ви е била убита?
Хънт кимна.
— Едва тази седмица.
— О — закри уста Дороти. — Трябва да е било ужасен шок.
— Да, госпожо. Също както и фактът, че баща ми е съден за убийството ѝ. И то два пъти. Затова се опитвам с помощта на инспектор Джул да открия какво всъщност се е случило.
Дороти му върна обратно писмото.
— И мислите, че това тук — посочи Джайлс към листа — хвърля някакво съмнение върху вината му?
— Не виждам защо ще го пише, ако не е било истина.
За човек врял и кипял в съдебните зали въпросът бе по-скоро риторичен. Джайлс поклати глава и изрече с мек тон:
— Защото, ако изобщо е стигнело до вас, което е могло и да не стане, той е искал синът му да вярва, че е невинен.
— Дори това да не е вярно?
— Особено ако не е вярно. — Джайлс отново разпери ръце. — То не му е струвало нищо, но е щяло да ви накара да погледнете на него с по-добри очи. Защо да не го направи? Съжалявам, но това е моят прочит.
— Ами другите хора, споменати вътре? Онези, които са му предложили работа?
Джайлс почеса наболата си брада, явно смутен от очевидната необходимост на Хънт да повярва в невинността на баща си.
Джул прочисти гърло и се намеси в разговора.
— Просто се питахме дали не помните някоя друга драма или интрига, която да не е била спомената на делото. Да речем извънбрачна връзка, ревност от страна на Марджи или пък на Кевин?
Джайлс бавно поклати глава.
— Ако е имало подобен детайл, смятате ли, че нямаше да го използвам? Вярно, нещата се обърнаха така, че минахме и без него, но ако се бе появил дори намек за друг заподозрян или заподозряна, аз пръв щях да го разнищя. Но такъв човек просто нямаше тогава, а вярвам, че няма и сега. Положително баща ви също щеше да ми го посочи, ако можеше, а двамата разговаряхме надълго и нашироко.