— Е, поздравления — каза Джул, когато се озоваха отново в колата, спускайки се по Телеграф Хил. — Това определено ни разкри нови простори.
Мускулът на челюстта на Хънт заигра.
— А номерът с писмото на баща ти — не мирясваше Джул — направо го разби.
— Аз вярвам на това писмо — каза Хънт. — Независимо какво смята Джайлс или пък който и да било.
— Така те искам. Няма да им се даваш, я!
— Не става въпрос за инат, Дев. Имало е някой друг замесен в цялата история и баща ми е знаел кой.
— Не искам да споря с теб, Уайът, но защо тогава не го е споменал още на делото, когато е можело да му помогне?
— Научил е по-късно. Авторът на съобщенията казва, че са му дали пари, за да се махне от града. Очевидно е смятал, че го правят просто от приятелски чувства. А и с какво е щял да се занимава, ако остане? Да работи като градинар за някой от енориашите на отец Бернард?
Джул го стрелна с поглед.
— Дали пък този твой автор не е баща ти?
— Мина ми през ума, разбира се, но изрично го попитах и той отрече. А и аз не допускам да е той.
— По каква причина?
— Преди всичко, смятам, че ако е бил наблизо, ако е знаел телефона ми, все някога е щял да излезе от укритието си и да дойде да ме поздрави. Няма защо да се крие от мен след толкова време. В първите минути сигурно щяхме да се чувстваме неловко, но после нещата щяха да потръгнат.
— Ами ако се бои да не стане отново заподозрян?
— Какво тогава? Да не би да отида и да го предам?
Към четири часа двамата вече се бяха разделили и Хънт се бе прибрал у дома си. Преди това бе минал да преснима още страници от стаята до отдел „Убийства“, които сега стояха струпани върху една от старите библиотечни маси в импровизирания му офис. След като пробва за сетен път да се свърже с Бетина Кек и отново попадна на телефонния ѝ секретар, той седна пред един от компютрите и се зае да разглежда професионалните биографии на бившия началник на полицията Дан Ригби и бившия заместник окръжен прокурор Ферил Мур. Двамата рядко бяха имали служебни контакти, не личеше да са повлияли взаимно на кариерите си, нито се бяха замесвали в скандали, свързани с жени или сексуални забежки. Ако имаха тъмни тайни в миналото си, то наистина се бяха постарали да ги прикрият добре.
След около час, прекаран пред компютъра, Хънт прехвърли вниманието си върху Джером Арманино, партньора на Дан Ригби при разследването срещу баща му. Откри настоящите му координати и следвайки твърдия си принцип, че винаги е по-добре да искаш извинение, отколкото разрешение, извади телефона си и набра номера.
— Ало?
— Инспектор Арманино?
— Вече от доста време не съм инспектор, но да, така ми казваха навремето. С какво мога да помогна?
Хънт се представи и мина направо на въпроса.
— Извинете — прекъсна го Арманино, преди да е стигнал твърде далеч. — Преди четирийсет години ли казахте?
— Приблизително. Арестували сте за убийство един мъж на име Кевин Карсън.
— Възможно е. Нещо повече за него? Кого е убил?
— Така и не е бил осъден. Но жертвата е била съпругата му, Марджи.
— Защо не са го осъдили?
— Журито не е стигнало до решение. На два пъти.
— Щурав град — изсумтя събеседникът му. — Не знам защо изобщо си правим труда да прибираме боклуците, след като после ги пускат.
— Аха — рече неопределено Хънт. — Значи, не помните случая?
— Честно казано, нищо не ми изниква в ума. Кевин Карсън, нали така беше? Началото на седемдесетте… Бих могъл да проверя, още си пазя списък с имената на всички, които съм окошарил. Какво по-точно ви интересува?
— Малко е сложно за обяснение, но се опитвам да открия една жена — Еви Секрист, която понякога се е наричала и Сий Крайст. Била е приятелка на убитата.
— Свидетелка, предполагам?
— По делото ли? Не.
— А каква е връзката ѝ тогава?
Хънт реши леко да украси нещата.
— Вероятно е била забъркана с наркотици, включително и с продажбата им, в това число и на жертвата. Сега синът на семейството, който е мой клиент, смята, че не са я проучили достатъчно по време на делото. Че убиецът може да не е бил баща му, а някой от търговията с дрога, свързан с въпросната Еви Секрист. Името ѝ присъства в досието по случая, но не са я призовали в съда.
— Нищо чудно да не е имала какво да каже.
— И според мен това е причината. Но клиентът ми иска да провери. Затова ми хрумна, че вие, като един от разследващите полицаи, може да имате някакъв спомен.