— Ако съм разговарял с нея, сигурно съм си отбелязал и ще я открия някъде из папките си. Случайно да знаете кой е бил партньорът ми по случая?
— Дан Ригби.
— Виж, щом Дан е работил по делото, няма начин да не го е записал.
— Там е работата, че не е. Прерових всички документи.
— А как тогава е попаднала в досието?
— Няколко месеца по-рано в семейство Карсън е имало скандал. Ригби е бил един от полицаите, изпратени по сигнал за застрашаване на безопасността на детето. Явно преди да премине в отдел „Убийства“.
— Е, това е отговорът.
— В смисъл?
— На въпроса защо тази ваша дама е в досието. Дан е повикан за семеен скандал, а няколко месеца по-късно на същия адрес става убийство. Бидейки най-големият буквояд, обличал някога униформа, естествено е, че ще измъкне по-предния доклад и най-малкото ще го добави в папката, дори и да не тръгне да разпитва никого.
— Но защо не го е сторил? Защо не я е потърсил?
— Ами например, защото съпругът от пръв поглед му се е видял достатъчно добър заподозрян. Какъв е бил смисълът да се занимава с нея?
— Значи не сте гледали особено усърдно за други заподозрени?
Тонът на Арманино внезапно охладня с няколко градуса.
— Не кой знае колко. Защо ще го правим? Пипнеш ли когото трябва, най-често спираш дотам. Щом съпругът е виновен, а това почти винаги е така, кръгът определено се стеснява, не мислите ли?
12
В 11:15 в понеделник сутрин Хънт отвори с размах вратата на офиса и вдигна победоносно юмрук:
— Най-сетне успех!
Тамара се обърна от компютъра си и го дари с мимолетна усмивка, която той спокойно можеше и да не забележи — толкова бързо се появи и изчезна тя.
— О, негово величество пристига. И какъв по-точно е успехът?
— Еви Секрист. Или Спенсър, както е истинското ѝ име. Живяла е на Аргуело стрийт, на една пряка от нашите. Тази сутрин Бетина най-сетне ми върна обаждането, отидохме заедно в Службата и я изровихме за няма и десет минути. Секрист, наречена още Сий Крайст или Спенсър. — Той замлъкна и я погледна внимателно. — Всичко наред ли е?
— Да, чудесно.
— Сигурна ли си? Как мина уикендът?
— Добре.
— Търсих те в събота вечер, реших, че може да искаш да хапнем навън или да отидем на кино.
— Знам. Получих съобщението ти, но бях излязла. Съжалявам. — Тя взе една писалка и почука с нея по бюрото си. — И тъй, какво за Еви Спенсър?
— Нямам представа. Знам, че звучи смешно, след като прекарах почти целия уикенд да я издирвам, макар и под фалшиво име. Но засега тя е единствената реална следа към родителите ми. Не ме ли отведе донякъде, се връщам обратно в изходна точка.
— Не си ли получавал нови съобщения?
— Не и от петък насам.
— Човекът явно си почива през уикенда.
— Така изглежда.
— Като стана дума за това, Девин се обади, че вече са готови лабораторните резултати за телефона, който Мики взе от Сонома.
— Да, чух се с него на мобилния, за да му съобщя за Еви.
— Значи ти е казал?
— Каквото имаше за казване. Че от апарата няма други обаждания, нито входящи, нито изходящи. Няколко отпечатъка, които обаче не присъстват в криминалната база данни, никаква ДНК. Също никаква информация върху симкартата за притежателя ѝ, макар че според него можело да се установи откъде е купена. С две думи, нищо полезно, но аз и не очаквах оттук да изскочи кой знае какво. — Хънт прекоси стаята и седна върху бюрото на Тамара. — Сигурна ли си, че всичко е наред?
— Вече за втори път ме питаш.
— Знам, аз също ги броя. Струва ми се, че нещо те тревожи.
— Не. — Тя го погледна. — Или пък да.
— Ако искаш да споделиш…
— Не точно сега.
— Е, добре тогава. В случай че си промениш решението, ще бъда в офиса си. Или подобно на духа от бутилката, ще се появя отново тук, ако само щракнеш с пръсти. — Той слезе от бюрото. — А междувременно ще се впусна в малко интернет издирване на неуловимата Спенсър.
Но така и не стигна дотам, защото още преди да седне зад компютъра, от телефона му се разнесе познатото писукане, сигнализиращо, че е получил ново съобщение.
Някакъв напредък?
Вече се чувстваше истински факир в свързването със своята позната от телефонната компания Кали Лусенте и едновременното водене на есемес диалог.
— Пак сме на линия — рече в режим на високоговорител.
— Задръж го така.
— Няма проблем.
Еви Спенсър?
Да. Внимавай. Близо си.
Доди?
Кой?
Доди Спенсър.
??? Не.