Трябва да говоря с теб.
Не. Еви.
— Пипнах го, Уайът! — разнесе се из стаята гласът на Кали, обзета от тръпката на лова. — Намира се в сградата на фериботния терминал, на две крачки от теб!
Хънт отиде до прозореца, откъдето можеше да види зданието, намиращо се на отсрещната пресечка. Естествено, нямаше как да различи отделни хора, пишещи на мобилните си телефони.
Моля те. Трябва ми повече информация.
Почуквайки с пръсти по дисплея, отиде до вратата и я отвори.
— Бързо! Нашият човек е на линия. Намира се във фериботния терминал. — Той спря и написа още един ред.
Замесени ли са полицаи?
???
Тамара, вече на крака, тръгна пред него към изхода, докато той се стараеше да не прекъсва връзката.
Намирисва на полицейско прикриване.
???
Отец Бернард?
???
Кажи ми нещо, което не знам.
Не мога. Не мога.
— Кали! — почти изкрещя Хънт в микрофона. — Трябва ми точно местоположение!
Двамата с Тамара вече се спускаха надолу по стълбите към улицата. Само след минута щяха да стигнат до терминала.
— Някъде край входа на виетнамския ресторант „Слантед Дор“. Съвсем близо до водата!
Хънт погледна екрана.
Вече знаеш достатъчно!
Трябва да се срещнем! Моля те!
— Да го вземат мътните! — извика Кали. — Изчезна. Целият сигнал се изгуби.
Хънт и Тамара спряха на стълбищната площадка и се спогледаха разочаровано.
— Бас държа — рече Хънт, — че е хвърлил телефона в проклетия залив.
Двамата прекараха следващия час в претърсване на всеки квадратен сантиметър от терминала, като започнаха от виетнамския ресторант в единия му край и стигнаха чак до другия, оглеждайки десетките магазини и заведения и стотиците клиенти. Беше обедно време и сградата гъмжеше от народ. Но ако тайнственият изпращач бе някой, когото Хънт познаваше, каквото бе предположението му от самото начало, той бе успял да изчезне още преди появата им.
Накрая, след като тъй или иначе бяха тук, можеха поне да се възползват от възможността да похапнат. Седнаха на бара на Хог Айлънд Ойстър Къмпани, дъвчейки сурови стриди, току-що уловени от залива Томалес.
— Най-лошото е — въздъхна Хънт, — че май няма да получа повече съобщения.
— Защо мислиш така?
Той извади телефона си и ѝ показа последната върволица от есемеси.
— Ето виж. Първо ми казва, че съм близо, после настоява да не изпускам Еви, а накрая заявява, че вече знам достатъчно. Тоест, на прав път съм и оттук нататък трябва да разчитам само на онова, с което разполагам.
— С други думи, на Еви.
— Да, и това е кажи-речи всичко.
— Може да е достатъчно.
— Да се надяваме.
Тамара отпи от бирата си.
— А коя е Доди Спенсър?
— Просто една жена от членския комитет на Мишън Клуб. Като видях фамилията Спенсър, внезапно ми хрумна, че може би ми пише тя. Малко вероятно, знам, но не и невъзможно. Затова реших да попитам.
Тамара продължи да разглежда съобщенията.
— А това за полицейското прикриване?
— Идея на Девин, която разчепквахме целия уикенд. Без особена полза, мога да добавя. Всички свързани с делото на баща ми, дори и собственият му адвокат, вярват, че той го е направил.
— Но Девин споделя твоето виждане, че не е така?
— Да кажем, че не изключва напълно възможността. Което за едно ченге си е гигантска стъпка. Но му наредиха да спре да се занимава със случая и това го накара да наостри уши.
— Наредили са му? Кога?
— В петък.
— И ти нищо не си ми казал?
— Не е нарочно. Просто съвпадна с уикенда.
— Кой му е наредил?
— Глицки. Но нещата са тръгнали от Ви Лапиър и прокурора, Ферил Мур.
Тамара подсвирна с удивление.
— Тежка артилерия.
— Може да се каже. — И Хънт продължи да описва теорията на конспирацията на Джул, както и своите разговори със Стив Джайлс и Джером Арманино, всеки от които бе стигнал до задънена улица по отношение на Еви. — Опитах да се свържа и с Джим Бърг — заключи той. — Това е полицаят, който го е арестувал, а също и един от двамата, отзовали се на сигнала за оставяне на деца без надзор от страна на майка ми и Еви. Оказа се обаче, че той се е самоубил през седемдесет и пета, с което угасна и последната ми надежда да узная нещо за Еви или родителите си, което да не присъства в материалите по делото.
— Ами Ригби?
— Да, Ригби — кимна примирено Хънт. — Само дето Девин се закле във всичко свято, че ще ме убие, ако опитам да се свържа с него. Тъй че за момента тази опция отпада, макар че ако се наложи, ще стигна и дотам.