Выбрать главу

— Дошъл е в същия този град през седемдесет и втора.

Тамара извъртя очи към тавана.

— Само две години след убийството. А къде е живял преди това?

— В място, наречено Редууд Вали, на около сто и петдесет километра северно оттук.

— Кажи-речи в полите на майка ти.

— Сарказмът не ти отива — отдръпна се Уайът. — Май не успявам напълно да те убедя.

— И аз имам такова чувство.

* * *

Ферил Мур не скри неудоволствието си, когато, отваряйки входната врата в девет часа във вторник сутринта, завари пред прага Уайът Хънт. Устата му се сви, сякаш бе вкусил нещо кисело, после се насили да изобрази лека усмивка, но не стигна чак дотам да му подаде ръка.

— Отново господин Хънт, ако не се лъжа?

— Имате добра памет.

— Да, така е. Боя се, че това е един от инструментите на занаята. По-добре не ставайте адвокат, ако ви е трудно да помните неща. Все още ли се занимавате със случая Карсън?

Хънт кимна.

— Сега подхождам от малко по-различен ъгъл. Чудя се дали не бихте ми отделили малко време?

Усмивката стана по-тънка.

— Мислех, че тъкмо това правя в момента.

Фразата бе доста груба и Хънт трябваше да потисне изкушението да ѝ отвърне в същия дух.

— Разбира се, така е. Но се надявах на малко по-подробен разговор. — Той се опита да звучи примирително. — В никакъв случай не подлагам на съмнение вашата работа по делото.

— Всъщност именно това правите, ако се опитвате да докажете невинността на баща си.

— Честно казано, не това е основната ми цел. Дори не съм сигурен, че беше при последния ни разговор. Просто идеята за смъртта на майка ми бе твърде прясна и се намирах под влияние на емоцията. Все пак негодник, убиец или какъвто и да е, Кевин Карсън е бил мой баща.

Мур го погледна изпод вежди.

— И върху кое сте се фокусирали сега?

Хънт пристъпи от крак на крак и пъхна по-дълбоко ръце в джобовете си, за да ги предпази от бръснещия вятър.

— Поразрових се във фактите от миналото и се натъкнах на нещо, което ми се стори интригуващо. Случайно да сте попадали на името Еви Спенсър, известна още като Секрист или Сий Крайст?

За първи път в поредицата си от срещи му се стори, че долавя искрица на спомен в очите на другия.

— Тя май не бе призована на делото, нали? — попита Мур.

— Не, сър. Дори не е била включена в първоначалния списък на свидетелите. Но може би вие все пак сте разговаряли с нея?

Челото на стария адвокат се проряза от съсредоточена бръчка.

— Не, не мисля — рече най-сетне. — Щях да си спомням. Но името наистина ми звучи познато. По-специално Сий Крайст, не другите две. Какво общо има тя?

— Именно това се надявах да разбера от вас.

Мур присви очи.

— Има ли нейни показания в който и да е от полицейските доклади?

— Не. Което означава, че никой от полицаите не е говорил с нея, прав ли съм?

Сдържано кимване.

— На теория, да.

— Възможно ли е на практика да е станало друго?

— И да е така, на мен не ми е известно.

— Но името ѝ все трябва да е изникнало в някакъв контекст. Как иначе щяхте да го помните четирийсет години по-късно?

— Ферил! — долетя женски глас от вътрешността на къщата. — Какво правиш толкова време на вратата? Затвори я, за бога, иначе ще измрем от студ!

— Чакай, разговарям с един човек — викна през рамо Мур.

— Ами тогава или го изгони, или го покани да влезе, ако обичаш!

Но вместо това той излезе на верандата, затвори вратата след себе си и скръсти ръце на гърди.

— Соломоново решение — рече с поредната хладна усмивка, след което продължи: — Не си спомням контекста, господин Хънт. Знам, че съм чувал името, но не мога да ви кажа в каква връзка. Дори не съм сигурен, че е било по делото Карсън. Тази жена има ли досие? Знаете ли къде се намира сега?

— Мъртва е. Загинала заедно с другите в Джоунстаун.

— Виж ти — вирна глава Мур. — Това е интересно.

— В какъв смисъл?

— Само по себе си. Човек вече не чува често за онзи случай. И може би си мислите, че Марджи Карсън по някакъв начин е била свързана със секта? Не точно тази на Джим Джоунс, но нещо подобно? И че Еви я е свързала с някой, който ѝ е навредил? Или че тя сама е посегнала на себе си? — Той разкърши рамене на студа. — Е, нека ви уверя, че нямаше каквито и да било признаци за култове или някакви религиозни влияния. Нищо повече от обикновен семеен скандал, излязъл изпод контрол.

— В такъв случай може би ще ми кажете защо сте толкова чувствителен към повторното разглеждане на фактите?