— За какво говорите?
— За това, че след последната ни среща сте се обадили на шефа на полицията и сте поискали да не се пилеят повече време и ресурси по случая.
— Не съм направил нищо подобно — искрено избухна Мур. — Просто попитах дали не е излязла някаква нова информация. Делото беше мое, нормално е да се интересувам.
Хънт реши да го притисне още малко, за да види какво ще се получи.
— Може и да е така — отвърна, — но сте създали впечатление, че ще има неназовани санкции надолу по веригата, ако не престанем да се ровим.
— Някой е изтълкувал погрешно намеренията ми — каза Мур. — А и освен това, независимо какво сте чули, аз нямам власт да санкционирам когото и да било. Вече съм доста стар, да не говорим, че съм пенсиониран.
Хънт го погледна в очите и изпита желание да му повярва. Извади от портфейла си една визитка и му я подаде.
— Ще съм ви благодарен, ако ми се обадите, в случай че се сетите нещо за Еви.
Джил Филипс влезе в кабинета на Хънт и се закова на място, като го видя прегърбен над бюрото си, прелистващ копията от полицейски доклади, струпани на дебели купчини върху малката масичка до прозореца.
— Кога си спал за последен път, Уайът? — попита.
— Скоро.
— Например миналата нощ?
— Да.
— И колко дълго спа?
— Часове.
— Колко точно часа? Моля, бъди конкретен.
Хънт въздъхна и остави материала, който четеше.
— Мога ли да направя нещо за теб, Джил?
— Щях да те питам нещо за оня глупав експерт по подбора на съдебни заседатели, с когото трябва да се срещна, но като те гледам такъв отпаднал, майчинският инстинкт се надига в мен с чудовищна и непредсказуема сила.
— Оценявам го, но наистина съм добре.
Джил не му повярва.
— Знаеш, че можеш да споделиш с нас какво те мъчи, а предполагам, че това е случаят с родителите ти. Все пак ние сме твоят екип. Колкото и да са скромни способностите ни, току-виж сме ти помогнали.
— Не са скромни. — Той кимна към вратата. — Кой още е там?
— Всички. Дори и Мик.
Хънт затвори очи, кимна с глава, после се изправи на крака.
— Добре тогава — каза. — Да направим съвещание.
Не след дълго, пред целия си личен състав, строен в полукръг на столовете в приемната за посетители, той изложи накратко цялата история, спирайки се на есемесите, отец Бернард, откритието за убийството на майка си, двете дела на баща си, теорията за конспирацията на Джул, Еви Спенсър и накрая на Джоунстаун.
Целият разказ и коментарите към него отнеха по-малко от половин час, в края на който Иван каза:
— Сега вече знам защо се махнах от полицията. Осем години служба и нито един загадъчен случай, който да може да се сравни с този.
— Най-добре го сподели с Девин — вметна Тамара. — Уайът от доста време се опитва да го впримчи, но той засега не поддава.
— Крайната ми цел — рече Хънт — е да подкопая устоите на полицията, като привлека всичките ѝ служители да работят за мен, и накрая да се възцаря над града като благ диктатор.
— Идеята ми допада — каза Мики.
— Но щом ще си благ — поде идеята Иван, — защо са ти толкова много ченгета?
— Добър въпрос — отвърна Хънт. — Просто в случай че някой реши да не ми играе по свирката. Тогава ще ми трябва подсилващо средство. За благостта, имам предвид. Ако изобщо има такава дума.
— Трябва да има — каза Тамара. — И разбира се, ще ти е нужна титла.
— Император, естествено — заяви без колебание Иван. — Този град не е имал император от времето на император Нортън6 насам.
— Значи, решено — обади се Мики. — Даже вече имаме установен прецедент. Император Хънт. И неговите веселяци.
— И веселячки — добави Тамара.
— Виж, за това не знам — възрази Иван. — Титлата „веселяци“ може да не се понрави на цял куп бивши ченгета.
— Истина е — кимна мъдро Хънт. — Но може ли поне да запазим „император“? Сега, като се замисля, винаги ми се е искало да бъда такъв.
— Чакайте, чакайте — обади се най-сетне Джил. — Предлагам за момент да оставим императорските въпроси на заден план и да се върнем на темата за действителния проблем на Хънт. Какво ще кажете?
Две минути по-късно от хумора не бе останала и следа.
— Е, това е всичко, за което мога да се сетя — резюмира отново Хънт. — Ако някой иска да пита нещо или забелязва следа, за която да се захванем, нека говори. Аз вече се изчерпах.
Мики пръв вдигна ръка.
— Онзи телефон, който ходих да взема от ресторанта, се оказа безполезен, но Девин каза, че може се да установи откъде е купен, нали?
6
Джошуа Ейбрахам Нортън (1819–1880) — ексцентрик, провъзгласил се през 1859 г. в Сан Франциско за император на САЩ. Не притежава реална власт, но до смъртта си се радва на популярност и уважение сред жителите на града. — Б.пр.