Не, това не може да бъде! В най-лошия случай ще успее да жестибулира. Никой нямаше да разбере.
След миг долови слаб мирис на мираш. Забеляза някакво движение на двадесетина метра от себе си, до една странна скала, приличаща на буквата „Т“.
Нима всичко ще мине толкова просто и гладко? Какво пък, идеално! Дрог взе необходимите мерки за маскировка и тихичко се придвижи напред.
Слънцето припичаше непоносимо. Горската пътека ставаше все по-стръмна. Пакстън плуваше в пот, въпреки топлозащитния костюм. Освен това му беше писнало да бъде доброто момченце.
— Кога най-после ще отлетим? — не издържа той.
Херера добродушно го потупа по рамото.
— Не искаш ли да забогатееш?
— Вече сме богати — възрази Пакстън.
— Не чак толкова — каза Херера и на продълговатото му, смугло и брадясало лице блесна усмивка.
Приближи се Стелман, пъхтейки под тежестта на анализаторите. Внимателно постави апаратурата на пътеката и седна до нея.
— Какво ще кажете да поотдъхнем?
— Защо не? — отзова се Херера. — Имаме достатъчно време.
Той също седна, като се облегна на една Т-образна скала.
Стелман разпали лулата си, а Херера отвори ципа и извади от джоба на ризата си една цигара. Пакстън ги наблюдава известно време.
— И така, кога ще отлетим от тази планета? — отново попита той. — Или ще се заселваме тук завинаги?
Херера само се усмихна, после щракна със запалката и си запали цигарата.
— Ще ми отговори ли някой? — развика се Пакстън.
— Успокой се! Ти представляваш малцинство — мъдро каза Стелман. — В това начинание участваме като трима равноправни партньори.
— Обаче парите са мои! — заяви Пакстън.
— Разбира се. Затова те взехме. Херера има опит при работа в горски условия. Аз съм много добре подготвен теоретически, освен това единствен притежавам диплома за пилот. А ти даде парите.
— Корабът вече е фрашкан с плячка! — не се предаваше Пакстън. — Всички трюмове са препълнени. Крайно време е да отидем на някоя по-цивилизована планета и да си живеем живота.
— Ние с Херера нямаме твоите аристократични наклонности — с преувеличено търпение обясни Стелман. — Затова пък имаме наивното желание да натъпчем кораба до горе. Самородно злато в резервоарите, изумруди в кутиите за мляко, а на палубата — елмази до колената. Тук е мястото за такава операция. Наоколо лежат несметни съкровища, които чакат да бъдат прибрани. Искаме да станем отвратително богати.
Пакстън не слушаше. Напрегнато се взираше в стръмната пътека.
— Чудовища ли ти се привиждат? — с презрителен смях се обади Херера.
— Спокойно — мрачно каза Стелман. — Виж какво, моето момче, не съм някой младок, който лесно се плаши. Да не мислиш, че ще останем тук, при положение, че съществува и най-малката опасност за живота ни?
— Ето! Пак се мръдна!
— Преди три месеца подробно изследвахме планетата — напомни Стелман. — Не открихме нито разумни същества, нито опасни зверове, нито отровни растения. Помниш ли? Само гори, планини, злато, езера, изумруди, реки, диаманти. Ако тук имаше нещо, нямаше ли да го открием досега?
— Казвам ви, че видях ей онова дърво да мърда! — настоя Пакстън.
Херера се надигна.
— Кое дърво?
— Ей онова. Виж го, даже не прилича на останалите. Шарките на кората са други…
С добре отработено, неуловимо движение Херера измъкна бластера „Марк-2“ от кобура и натисна спусъка три пъти. Дървото, както и храсталакът на десет метра около него избухнаха в ослепителен пламък и се разпиляха изпепелени.
— Вече няма никой — заяви той.
— Чух как нещо извика, когато стреля — замислено каза Пакстън.
— Добре. Сега е мъртво — успокои го Херера. — Ако забележиш някой или нещо да се движи, веднага ми кажи и аз ти обещавам, че ще го пална. А сега нека посъберем още малко камъчета, а?
Пакстън и Стелман вдигнаха раниците си и тръгнаха след него по пътеката.
— Интересен младок, нали? — с усмивка отбеляза Стелман.
Дрог бавно се съвземаше. Огненото оръжие на мираша го завари неподготвен. Беше приел облика на дърво и останал съвсем беззащитен. Още не можеше да разбере как се случи всичко. Нямаше нито миризма, нито предварително изсвирване, нито ръмжене. Никакво предупреждение. Мирашът нападна съвсем неочаквано, със сляпа, безразсъдна ярост, без да се интересува дали пред него стои приятел или враг. Едва сега Дрог започна да разбира природата на звяра.