От спалния отсек излезе Стелман и уморено се пльосна в креслото на втория пилот.
— Как е Пакстън? — запита Херера.
— Натъпках го с дрон-3 — отговори Стелман. — Ще се оправи.
— Добро момче — отбеляза Херера.
— Мисля, че е само шок. Като се събуди, ще го накарам да преброи камъните. Това ще е най-добрата терапия за него.
Херера се усмихна. Лицето му полека възвръщаше обичайния си цвят.
— Сега вече и аз мога да се занимая с диамантените играчки.
Внезапно стана сериозен.
— Все пак как се отървахме? Това не мога да проумея.
Прегледът на Разузнавачите мина отлично. Патрул 22 — „Реещият се сокол“ — разигра кратка пантомима, символизираща освобождението на Елбони. Всички от патрул 31 — „Бягащият бизон“ — бяха облечени в истински пионерски дрехи.
А начело на патрул 19 — „Атакуващият мираш“ — бодро крачеше Дрог, вече Разузнавач клас „А“, удостоен с особен отличителен знак. Носеше знамето на патрула — най-високата чест за един Разузнавач. Останалите бурно го приветстваха.
На пръта под знамето се развяваше здрава, отлично одрана, с нищо несравнима кожа от възрастен мираш. Нейните мълнии, катарами, циферблати и копчета весело блестяха огрявани от слънчевите лъчи.