Неочаквано се чу страшен гръм. Отпред срещу нас бързаха хора. Те възбудено коментираха нещо. По думите им разбрахме, че е гръмнал бойлера на сладкарница „Малина“. Тогава тя се намираше точно на ъгъла, срещу киното. Някой бил забравил да го изключи и прегрял. Отново бяхме свидетели, за кой ли път, на знаменателно събитие. Беше истински абсурд да изпуснем новините около него. Та нали това е солта на живота!
Плюхме си на петите и затичахме натам със всички сили. Бях най-бързото хлапе в махалата. Нали тренирах за състезание. Бягах около кооперацията с онова телено колело с карачката. И сега, без майтап, тичах така бързо както аз си знаех. Тичах, а зад мен чувах възбуденото дишане и шляпане на босите крака на другите момчетии от бандата.
Още си го спомням тоя момент, сякаш беше вчера. Ама беше едно тичане…