Виктор Юго
Ловът на бургграфа
На Пол
А в пещерата дива се смее фавън стар.
„Дай за лова ни от своите мощи
мощ ти,
о, Свети Готфрид, наш пръв Господар!
Дар
чака те — мраморен склеп на светия;
ти я
знаеш мечтата ми, чуй ме, о, Сир! —
сир
восък ти давам за хубави свещи
с вещи
скъпи, с одежди — цял от брокат
кат,
с рог от седеф и от тежко излято
злато;
чело съм свел пред светия ти гроб —
роб
твой «Алексис, тук от Бога властител,
с титул,
син на властели със свят, низпослан
сан!»“ —
тъй се бургграфът с молби натежали
жали,
а Свети Готфрид отвръща „Не нам!“ —
ням…
— Паж, донеси ми кесията; коня,
оня
мой андалуски жребец, оседлай; —
лай
носи се… — Викайте графа; — кучкара
кара
псетата лавнали… Още в зори
ври.
Вие, стрелци, моя в пир гласовита
свита,
твърд е лъкът ви и ваште стрели —
зли!
Пищна трапеза го вече смелчака
чака,
чакай, готвачо, ще тътне безспир
пир!
Хайде, приятели! Селската сган я
каня
също — еленът тук иска селяк
як!…
Тръгват на лов, а мадам Изабела,
свела
плахо очи, ги следи с дяволит
вид.
Вихром летят сенешали, барони
в брони,
чака ги зноен, за лов отреден
ден.
Рейтари, божи слуги и властели,
те ли
мечки не гонят сред горската сеч
с меч!
Пажове, дами с каляски, джуджета;
шета
рой соколари и доста пресвят
свят.
Ето, бургграфът с осанката строга
рога
пръв е надул и елени насам
сам
свърна; не, няма в спасение звяра
вяра;
няма при стария храбър бургграф
гаф!
Дръж! Но елен сред гонитбата бясна
блясна
и като мълния в миг се в искри
скри.
— Дръжте го, псета, гонете, викачи!
Качи
звярът цената си — в звонк ще платят
плът
ей като тази… Къде се, Диана,
дяна,
Майко на силфите с вечно пиян
Пан!
Дай ми рогата му, дай ми трофея,
фея!
Майко на храбрите, сестро в суров
лов.
Както монах радва с лепта убога
Бога —
своя дворец ти поднасям на длан;
дан
друга не ща — всеки плячката близка
иска,
но ме зарадвай с елена сломен
мен.
Гневният конник прегънат о две е,
вее
черна наметка с пресипнал от бяс
бас.
Псетата лаят, направо се късат,
хъсът
ги озверява, ври всичко назад —
ад!
Бяга еленът, напряко се втурва!
Урва! —
близо са, скоро ще му пресекат
път.
~ 1 ~