Сбогом лъки и потоци пенливи,
иви,
ниви с шумяща нашир и надлъж
ръж!
Стене еленът и кърши, кървейки,
вейки;
с дебри зелени на помощ излез,
лес!
Мракът беглеца все тъй го с палаши
плаши,
стряскат го псетата с вълчия свой
вой.
Шпорят мъжете жребците игриви,
гриви
вейнали — всяка земята мете;
те
с лъскави сбруи днес в кърви са цели —
цели
хълбока конникът гневен с жесток
ток.
Нищо не чува еленът, май свърши;
с върши
цял е закрит… Тишина до безкрай… —
Рай!
Всуе! Как стръвната глутница зла е;
лае,
иде и екне сред мрака дълбок
рог!
Хуква. Но свършва внезапно земята;
мята
пламнало тяло, от пръски облян —
блян!
Ах, как водата е милващо-плава!
Плава.
Лаят нараства, о, беден елен —
в плен!
Будят фанфарите в псетата звяра,
в яра
екнат тръбите сред здрача зелен —
в плен!
Ето, гонячите вече приклякат;
лакът
опват стрелците с дъх затаен —
в плен!
Всичко към битката кръвопролитна
литна!
Плавай — дано им избягаш, дано!
Но
стръвната глутница с ярост се хвърли —
върли
псета! — в дълбоката горска вода.
Да,
трябва да бяга! Спасение няма!
Яма
скоро ще зейне сред тия вълни.
Ни
бързият бяг, нито с Божа намеса
меса
ще го избавят от кучия бес,
без
да се раззинат в месата издрани
рани
и да засити тъй тяхната стръв
с кръв.
Ръфат го псетата, рухнал, се вече
свлече;
удрят го, мушкат го и за капак —
пак!
Мъртъв! От щастие чак им призлява —
слава!
Рогът за твоята гибел вести!
Ти
днес ще красиш победен пиршествата
с двата
реда бокали и скъпи блюда.
Да,
но отмъстен си… Австрийката млада
ада
ще избере — вместо рай с лопатар
стар.
Сметката прави си той без кръчмара!
Кара
грохнал трофея, но с бляскав ескорт —
горд.
Докато гърчи ти в кръв запламтяло
тяло,
тази, която той взе за жена,
на
графското, славен трофей предпочело,
чело
бодна рога… Който трябва, е в срок
с рог!
Славният знак и над двете глави е —
вие
равни днес шествате с тоя рогляв
граф!