— Останали са — привлече вниманието на всички Шепота, повишавайки тон. — Четирийсет диви заека и петнадесет сърни, четох последните статистики. Чудя се, дали щяхме да изтребем и тях, ако не бяхме открили Екологичния лов?
— Настигнахме го — тупна Шепота по радара си.
Червената точка пулсираше в самия център на зеленикавия монитор.
— Оказа се келяв — възнегодува Снежинката. — Помните ли миналогодишния лов? Три месеца го преследвахме оня, преди да го омаломощим. От четири засади се измъкна. А как само нападаше… Скални свличания, гръмотевични бури… Пък тоя не ни уцели нито веднъж.
— Тъкмо ще си почина малко. Не мога всяка година да лежа в болница — обади се Сянката.
— Къде точно се е сврял?
— Ето там — подаде му бинокъла си Шепота. — Виждаш ли онази каменна постройка? Според компютъра, това е изоставен храм от края на двайсет и първи век.
— Колко оригинално! — продължи да мърмори Снежинката. — Дано поне предсмъртният му монолог си струва.
— КАК СМЕЕТЕ ДА МИ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТЕ, СИНОВЕ НА МАЙМУНИТЕ?! — прокънтя между каменните стени дълбок и плътен глас с ясно доловим южняшки акцент. — АЗ СЪМ БИЛ НА ТАЗИ ЗЕМЯ ПРЕДИ ДА СЕ РОДИТЕ, ЩЕ БЪДА И СЛЕД КАТО ТЕЛАТА ВИ ИЗГНИЯТ В ПРЪСТТА!
— Абе кажи нещо ново — прозя се Снежинката, — тия лафове сме ги чували.
Светлината от фигурата, запълнила почти цялото древно светилище, стана още по-червена. Няколко огнени кълба полетяха към петимата мъже, но психощитът на Сянката ги върна обратно при подателя им. Светлината стана бяла, а фигурата видимо се смали. Гласът вече не беше нито толкова дълбок, нито толкова плътен. Само акцентът се бе запазил.
— Това не е нормално! Аз съм бог в края на краищата. Според правилата, по които е устроен светът, вие трябва да ми се подчинявате!
— Откак открихме начин да ви очистим, пренаписахме правилата — ухили се Тъмния.
Петте дула се насочиха към него.
— Но защо?! — изпищя той.
— „Вълнуващо, забавно, одобрено от Световната екологична организация забавление“ — цитира рекламната брошура Тъмния.
Пет пръста се стегнаха около спусъците.
— Спрете, синове на маймуни! Какво правите?! Вие не можете да живеете без богове…
— Че ние не живеем без богове. Винаги се завъждат нови — припомни познатите факти Снежинката. — Пък и светещите ви кожи стоят чудесно над камините…
Пет енергийни заряда се врязаха в светлата фигура.