— Сега съвсем горещо ще стане от ламбите! — И си отриваше потът.
— Господин професоре, електрическите ламби не дават топлина, мисля? — забележи му познатата нему госпожа.
— Имате право, госпожо — каза той сконфузен.
Г. Н. ми дочете Хорация и ми заяви, че иска да бяга. Адвокатът с белия гръб беше вече си пробил път с неимоверни усилия и избягал. Желание да дезертират се четеше по лицата на всички мъже в ложата. Дамите обаче търпяха стоически… Най-после, глухият, незачуваният глас на бранителя на монопола млъкна, възцари се на трибуната тишина.
— Слава богу! — издумаха всичките с облекчение.
— Не, не е свършил, дава се почивка.
— Ужасно!
— И защо говори толкова тоя човек?
— Son discours aurait gagné davantage s’il était plus court! — каза една госпожа.
Г. Н. все стоеше. Лицето му заливаше пот, то се бърчеше болезнено.
Аз го попитах защо не излезе да дъхне малко по-хладен въздух.
— Невъзможно! — пошушна ми той.
— Защо?
— Аз съм закован за земята!
Па като си долепи устата до ухото ми със страдалческо изражение на лицето, пошушна ми, все по французки:
— Тая дама отдясно, видите ли я, ми е застъпила от половина час кракът и тежи върху него с всичката тежест на корпуса си, без да знае.
— Помолете я да отстъпи.
— Mais c’est une indélicatesse, vous comprenez?
И страстотерпецът изпусна дълбока въздишка, покорен на божието веление…
Почивката щеше да бъде десет минути: тя трая половина час!
Скуката, теготата, негодуванието в ложата бяха нетърпими!
Когато заседанието се пак почна и същият оратор излезе на трибуната да продължи речта си в защита на монопола, която никой не желаеше да слуша, от дамската част на ложата се устремиха върху него мълниеносни погледи.
Монотонната му, глуха, обезсърчена реч трая още един час! Най-после той слезе от трибуната, за общо облекчение непоздравен нито от едно ръкопляскане:
— Voilà un orateur qui a du succês — забележи гражданката.
А г. Н. почувствува двойно облекчение: той беше освободен и от нежната инквизиция на дамския крак и излезе да дъхле навън по-чист въздух.
Сторих и аз като нето.
София, 4 декември 1901 г.