Александър Литвиненко
Лубянската престъпна групировка
Показанията на един офицер от ФСБ
Книгата е изготвена въз основа на поредица от интервюта, взети от А. Литвиненко през пролетта на 2002 година в Лондон от московския журналист Акрам Муртазаев.
Авторът му поднася дълбоката си благодарност.
На Владимир Цхай и на всички мои приятели, загинали при изпълнение на служебния си дълг.
Александър Голдфарб
НЕПРЕДВИДЕНИ ПОСЛЕДСТВИЯ
Вместо предговор
Научих, че Саша Литвиненко се намира в Турция, от олигарха Борис Березовски.
Телефонът ме събуди посред нощ на 20 октомври 2000 година. Като се проклинах, задето снощи не бях го изключил, аз го затърсих пипнешком и натиснах бутона.
— Здрасти — каза Борис. — Къде се намираш?
— В леглото вкъщи, в Ню Йорк.
— Извинявай, мислех, че си в Европа. Там нощ ли е?
Погледнах часовника.
— Четири сутринта.
— Е, прощавай, ще ти се обадя по-късно.
— Не, не, кажи, какво има?
Борис ми се обаждаше от къщата си в Кап-д-Антиб в Южна Франция, където неотдавна, на връщане от Москва за Ню Йорк, го бях посетил. Тогава той вече окончателно бе скъсал отношенията си с Путин, бе се отказал от мястото си в Държавната дума и бе обявил, че няма да се върне в Русия. Конфликтът между него и президента заради контрола над телевизионния канал ОРТ1 беше в разгара си.
— Спомняш ли си Саша Литвиненко? — попита Борис.
Година преди това подполковникът от ФСБ2 Литвиненко се бе прославил в цяла Русия, като бе заявил на пресконференция, че ръководството му е възложило да убие Березовски. След това го бяха изхвърлили от органите и той бе прекарал близо година в Лефортово3. Аз се бях запознал с него скоро след освобождаването му в московския офис на Борис.
— Да, спомням си Литвиненко — казах. — Онзи твоят кагебист. Много мил човек за кагебист.
— Именно, сега е в Турция — каза Борис.
— И ме будиш, за да ми съобщиш това?
— Не ме разбра — каза Борис. — Избягал е.
— Как така е избягал, нали го пуснаха?
— Щели са пак да го затворят и затова е избягал, докато е бил под домашен арест.
— Браво на него, добре е сторил — казах. — По-добре в Турция, отколкото в Лефортово. Впрочем Лефортово е по-свестен затвор от турските. Надявам се, че не е зад решетките?
— Не, не е в затвора, отседнал е в хотел в Анталия с жена си и детето. Иска да се предаде в американското посолство. Ти си ни стар дисидент, пък си и американец. Сигурно знаеш как се прави това?
— Последно дисидентите бягаха чрез американските посолства преди петнайсет години — казах аз.
— Скоро пак ще започнат да бягат. Та какво би го посъветвал?
— Не знам, трябва да проуча нещата. Ще ти се обадя довечера по наше време.
Бях се запознал с Березовски пет години преди това. Тогава ръководех голям американски научен проект в Русия. Всеки път, когато пристигах в Москва, отивах да се видя с Борис в „клуба“ — приемната на неговата фирма „Логоваз“ на улица „Новокузнецкая“, където се събираше „цяла Москва“, а в бара предлагаха най-доброто в града червено вино. Говореше се, че го докарвал направо от лозето си най-близкият партньор на Борис — грузинецът Бадри Патаркацишвили.
Борис ми беше интересен не само като едно от главните действащи лица в грандиозната драма на руската политика от онези години. Към него ме привличаше общият ни произход. С него бяхме на една възраст и произлизахме от една и съща среда — московската научна интелигенция. Но преди четвърт век аз се бях увлякъл по политиката и след няколко години дисидентска дейност в кръга на А. Д. Сахаров заминах за Америка — както си мислех, страната на неограничените възможности, за да възобновя научните си занимания. Колкото до Борис, този способен математик остана в Русия и също постигна много в науката. Но избухна революцията от 1991 година и неограничените възможности се разкриха — кой би помислил! — в Русия. Борис приказно забогатя, като стана първият голям вносител на автомобили, а после „олигарх“ — изключително преуспял участник в скандалните приватизационни търгове от средата на 90-те години. Березовски изигра ключова роля в победата на Елцин над комунистите през 96-а година — той организира консорциума на олигарсите, които финансираха и ръководеха предизборната кампания.
Именно по онова време започна неговият конфликт със спецслужбите. В разгара на предизборната кампания началникът на охраната на Елцин генерал Коржаков и шефът на ФСБ Барсуков се опитаха да направят преврат — да придумат президента да отмени изборите, да разпусне Думата и да забрани компартията. Борис беше един от хората, които убедиха Елцин да продължи по пътя на демокрацията. Конфронтацията между олигарсите и генералите в Елциновото обкръжение завърши с поражение на последните и с оставката на Коржаков и Барсуков.