Глава 1
ЗАТВОРЪТ
„ФСБ! Арестуван сте.“
— Нека започнем от арестуването, което промени целия ти живот. Арестуваха те…
— На 25 март 1999 година. Около три часа следобед.
— На какво ниво е било взето решението за арестуване?
— Путин в качеството си на директор на ФСБ лично наблюдаваше Управлението за собствена сигурност, което ме е разработвало. Арестуването не може да се е състояло без негово знание.
Задържаха ме по постановление на старши следователя по особено важните дела на Главна военна прокуратура на Русия подполковник Барсуков. Заповедта е издал заместник главният прокурор генерал-лейтенант Яковлев. Той е санкционирал арестуването. А ме задържаха служители на ФСБ. Отделът по спецоперациите при Управлението за икономическо контраразузнаване (бившите служители на група „Алфа“). Интересно е, че групата ръководеше мой колега, с когото бяхме провели не една и две съвместни операции — Борис Дицеев.
— Къде стана това?
— В центъра на Москва, близо до хотел „Русия“.
— Като опитен оперативен работник ти сигурно си знаел, че ще те арестуват? Предчувстваше ли го?
— Да, знаех. Но не знаех, че ще го направят толкова демонстративно и грубо. По онова време работех в Комитета по делата на ОНД при Березовски. Предишната вечер, когато вече се канех да си тръгвам, по телефона ми се обади бившият ми колега полковник Шебалин и ми каза: „Трябва спешно да се видим.“ Уговорихме си среща пред хотел „Спутник“ на проспект „Вернадски“.
Той се качи в колата ми, помоли да го закарам до тях и започна да ми задава някакви странни въпроси: „Хората много се интересуват какви са отношенията между Путин и Березовски.“
Всички знаят, че веднъж Путин бе почел рождения ден на съпругата на Березовски. Беше трудно време и никой не отишъл — само Путин. С цветя. После в едно интервю Березовски разказа как попитал Путин: „Володя, не смяташ ли, че ще си имаш проблеми?“ и той отговорил: „Но нали съм ти приятел.“
Едва сега разбирам, че хората, които са планирали арестуването ми, са си имали наум този ден. Представете си, че двамата пак са били на вълна приятелски прегръдки…
Казах му: „Витя, не знам нищо за това. Попитайте тях… А защо те интересува?“ Той: „Хората се интересуват. Хората много се интересуват.“ Аз: „Какво ги засяга това хората?“ — „Ами разбираш ли, може Путин да работи срещу интересите на родината. И такъв човек е поставен за директор на ФСБ.“ Аз: „Витя, затова ли ме помоли спешно да дойда в другия край на Москва — за да ми съобщиш, че Путин работи срещу интересите на родината? Можехме да поговорим за това утре.“
Той дълго мисли, а после каза: „Виж какво, ще те арестуват. Най-вероятно утре.“ Изненадах се: „А ти защо започна с Путин и интересите на родината, а не с тази новина? И кой ще ме арестува? А ти откъде го знаеш?“
Той отговори: „Не мога да ти кажа, чух го от моите хора. Но ще те арестуват, тъй че е добре да се скриеш.“
— Той те е провокирал да избягаш?
— Да. Сега го разбирам. А тогава казах, че няма да бягам, защото не съм вършил никакви престъпления и нямам от какво да се страхувам. Щом са решили да ме арестуват (което беше естествено след пресконференцията), да го направят.
— И на другия ден…
— На сутринта започнах да се приготвям за работа. Качвам се в колата — не пали. Обаждам се на един приятел. Дълго я бърникахме — нищо. Приятелят ми каза, че трябвало да се смени някаква част. Излязохме от Москва и тръгнахме към Подолск, там има голям магазин за резервни автомобилни части. Една любопитна подробност: на улицата продаваха печени кренвирши, а аз не бях успял да закуся. Викам си: дали да си взема кренвирши? Но бързах и реших, че ще хапна по-късно. А в Лефортово често си спомнях за тези кренвирши.
Поправихме колата и аз прескочих до къщи да се преоблека. Когато си събличах анцуга, си помислих — дали да взема един душ, или да го оставя за довечера? После неведнъж си спомнях и за душа.
Още един интересен факт: през целия ден на пейджъра ми се обаждаше Понкин: „Саша, къде си?“, „Саша, къде си?“
— Тоест вече са те следели? Контролирали са всички твои придвижвания?
— После, когато вече излязох от затвора, попитах Понкин: „Андрей, защо тогава през целия ден ме търсеше на пейджъра?“ Той ми каза, че до него бил Шебалин и постоянно го молел: „Звънни на Литвиненко, попитай го къде се намира.“ А после излизал от кабинета и се обаждал на някого. Явно от ФСБ са питали Шебалин: „Къде е той? Уговорете си среща.“ Тъй че, когато тръгнах за работа, те са знаели къде съм и накъде поемам.