— Ти нямаше ли проблеми с криминалните?
— Случи се веднъж. След няколко дена отново ме подкараха към съда и току гледам — качват двама бандити от ясеневската групировка7, които съм задържал навремето. Единият също ме позна, усмихва се и пита: „А сега какъв чин имаш?“ — „Подполковник“ — викам. А купето претъпкано с хора — поне двайсет и пет души, двойно повече от нормата. Оня веднага се развихри, закрещя: „Братчета, та това е ченге, ченге е!“ И точно тогава в автовлака угасва електричеството. Е, рекох си, това ще ми е краят.
А сред нас да се случи един сериозен „авторитет“, крадец с прякор Слепия. Та той нареди в тъмното: „Не го закачайте. Познавам го. Това ченге е отказало да гърми по нашите, затова е на топло. Аверите, вика, следят твоето дело. Запомни, ако ти се случи нещо, ще е работа на ченгетата. Ние няма да имаме нищо общо, лошо от нас не чакай. Ти няма да станеш криминален, защото си ченге. Обаче ще си лежиш спокойно.“
Аз после протестирах пред съда: „Какво правите? — викам. — Карате ме дотук заедно с криминални, та те може да ме убият!“ Нула внимание.
— А какво означаваха думите на Слепия, че си отказал да гърмиш по техните?
— В престъпния свят прекрасно знаеха какво е УРПО, че ние на практика имаме лиценз за самоуправство, както знаеха и каква е репутацията на всеки от нас. По-конкретно мисля, че имаше предвид историята с Метиса.
Навремето работех по една банда, чийто ръководител се казваше Петросян, по прякор Звяра. Тази банда вършеше изключително тежки престъпления, те ги наричаха „мокри“. Веднъж посред бял ден нахлули в бижутерийния магазин „Перла“ в Краснодар, разстреляли служителя на милицията, купувачи, продавачи… Членът на тази банда Ермолински (по прякор Метиса) беше извършил и поръчково убийство една жена поръчала да убият съпруга й. Отишли в дома на човека, позвънили, попитали: „Вие еди-кой си ли сте?“ Той кимнал. Съучастникът на Метиса извадил пистолет и стрелял в челото му. Та такива престъпления вършеха.
Първия път осъдиха тези бандити на големи срокове лишаване от свобода, а двама — на най-строгото наказание. После Върховният съд отмени присъдата, изпратиха делото за доразглеждане и започнаха да съдят бандитите отново в Московския градски съд. Извикаха и мен от Лефортово като свидетел. Така ФСБ напълно ме разшифрова и предаде всичко в съда. Бандитите ме видяха и се закикотиха: „Какво, и ти ли си тук? Така е — който много работи…“
Нямах адвокат на този разпит. Само белезници и конвой зад гърба ми. Между другото за разкриването на това дело много мои началници получиха награди. И сега същите тези началници си седят на Лубянка, а аз стоя и чакам какво ще решат бандитите — дали съм нарушил правата им при арестуването или не.
Ободянски (един от членовете на бандата), осъден на най-строгото наказание, естествено, разбираше, че в най-добрия случай го очаква доживотен затвор. Постоянно гледаше през прозореца. А аз си припомнях обстоятелствата около нашата последна среща. След задържането разговарях с него и се случи един инцидент той ме заплю и ме нарече „ловец на плъхове“. И ето че пет години по-късно Ободянски става в съда и казва: „Искам да се извиня на майор Литвиненко — той не е знаел, че съм вече подполковник, — задето го заплюх.“ Погледна ме и добави: „Саша, знаеш ли защо си с белезници? Защото не си рушветчия. Ако вземаше подкупи, щеше да си на мястото на този прокурор.“
И това го каза престъпник.
— Всичко това записа ли се в протокола?
— Каза се в съда. Не знам дали са го записали в протокола или не. А Ермолински каза следното: „Искам да поясня, че след задържането ме биеха и вече искаха да ми извадят очите. Но в кабинета влезе Литвиненко, спря служителите на милицията и цяла нощ седя с мен, за да не ме убият.“ Съдията ме попита: „Потвърждавате ли този факт?“ Разказах, че наистина бях влязъл в стаята и бях видял милиционерите и Ермолински, който се оплака, че го бият. Тогава наистина седях цяла нощ с него, защото милиционерите бяха пияни.
— Чакай. Тука нещо ме съмнява. Вечер е, ти цял ден си бил на работа, вкъщи са жена ти, синът ти, вечерята, леглото. А ти седиш и пазиш един бандит. Не се ли смя съдията? Защо ти е потрябвало всичко това?
— Просто се опасявах, че както са пияни, може да го пребият до смърт. Знам маса такива факти — за пребити до смърт задържани. Дори на „Петровка“. Веднъж един бандит оказал съпротива при задържането и застрелял служител на милицията. Вкарали го в един кабинет и го били с палките си, докато го убили, целият отдел, фактически сами са го осъдили на смърт.
Тогава Ермолински ми обеща: „Ако някой ден се измъкнем от затвора, ще те откупим и ще духнем за Африка.“