Тя не продължи, защото сега баща ми се развика, толкова силно и високо, че си помислих, че стъклата на прозорците ще се счупят на хиляди парчета.
Мишел притисна главата на Вал към гърдите си и издаде някакъв успокояващ звук. Заговори на Вал, сякаш беше бебе.
— Всичко е наред, малката ми. Така съжалявам. Всичко е наред. Мамчето е при теб. Ела, ще излезем. Ще видим докъде чичковците са напълнили басейна. Как мислиш, да отидем ли да поплуваме?
Беше вече при вратата. Там отново се обърна към мен.
— Мисли за това, което ти казах в колата — изсъска тя. — Говоря сериозно.
Баща ми затвори вратата. Той пристъпи към мен, разтворил ръце.
— Вълченце, какво става с теб, ти…
— Ребека, казвам се Ребека! — изфучах аз. — И искам да знам кой е този мъж до твоя дядо.
Баща ми вдигна рамене. Това, че не знаеше, изглеждаше правдоподобно, той изглежда наистина не разбираше какво ме беше прихванало.
— Не знам — отвърна той безпомощно. — Намерих тази картина, след като ти ми беше изпратила онзи мейл за дядо Уил. Хареса ми и затова я поставих тук. Не познавам мъжа. Знам само, че жената на картината е била годеница на прадядо ти. Името й беше табу в семейството ни. Трябва да се е погрижила навремето за някакъв грандиозен скандал. Доколкото знам, е била танцьорка и е напуснала прадядо ти пред олтара. Заради…
Баща ми се загледа в гравюрата. Изглежда и на него започна да му се изяснява връзката.
— … Мисля, че заради него.
Замислих се за биографията на прадядо си. Запознал се с млада англичанка, която го напуснала в нощта преди сватбата. За пръв път трябваше да преживея какво означава да искаш да умреш от любов.
— И още какво? — попитах татко. — Не знаеш ли нещо повече. Баща ми поклати глава.
— Бях много малък — каза той. — Знам само това, което току-що ти разказах. Но защо те интересува толкова? Защо точно сега си се захванала с това?
Прехапах устни. За малко щях да се изпокарам с Тайгър, с абсурдната увереност, че във внезапното появяване на учителя ми по английски са имали пръст Яне или баща ми. Но това тук не беше никакъв заговор, бях попаднала в задънена улица. За появата на Тайгър явно имаше други причини и баща ми не можеше да ми помогне с нищо повече.
— Просто исках да знам — казах. — Това е всичко.
Погледнах към вратата, после отново към баща си.
— Иска ми се да разбера и още нещо. Мишел. Защо ме мрази толкова?
Татко направи крачка към мен. Потрепна, после погледът му падна върху вещите, които бях измъкнала от шкафа му. Когато откри снимката на Яне, която аз буквално бях изпотъпкала с крака, той си пое въздух. Вдигна я и прокара ръка по бузите на Яне.
— Напоследък направи доста черен живота на Мишел — промърмори той.
— Причината не е в това и ти го знаеш много добре — отговорих рязко. — Винаги е било така. Аз не бях много по-голяма от Вал, когато ти замина с Мишел за Америка. Бях само едно малко момиченце, а не такова превъртяло куко, каквото съм сега. Защо, татко? Заради Яне ли? Какво съм виновна аз? Какво съм направила на Мишел?
— Ти си моя дъщеря — татко ме гледаше в очите. — Ти си моя плът и кръв.
Това не бях го очаквала. Втренчих се в него.
— Но това не е никаква причина. Вие си имате Вал. Тя е… — повторих старомодния израз на татко. — … Тя е ваша плът и кръв.
Баща ми поклати глава.
— Не, не е — каза той. — Мишел не може да има деца. Осиновихме Вал.
Той постави снимката на Яне върху бюрото, после се обърна и напусна къщичката.
Вал лудуваше в басейна. Носеше въздушни възглавнички на ръцете и пръскаше Мишел, която седеше на ръба и клатеше крака. Като ме видя, Вал ми замаха.
— Ела в басейна — извика тя. — Влизай!
Поклатих глава. Татко беше хлътнал в къщата и не можех да остана тук дори и секунда. Просто ми дойде много.
Пред вратата, облегната на бентлито, стоеше Фей. Тя обиколи колата, отвори я и ме подкани да вляза.
— Качвай се! И кажи на баща си, че ще направим едно кръгче.
Поклатих отново отрицателно глава, но тя бутна джиесема пред носа ми.
— Ако продължаваш да се държиш така, пак ще те затворят. Хайде, обади му се.
Изпратих SMS-и татко отговори с „ОК“.
По всяка вероятност е почувствал облекчение, че някой е поел неадекватната му дъщеря.
Фей подкара из околността. Известно време радиото свиреше, а аз седях мълчалива до нея. Слънцето беше залязло, ние се носехме по Пасифик коуст хайуей, все покрай морето, в посока, обратна на Венис бийч. Планините ставаха по-високи, морето по-бурно, небето по-тъмно.