Сега и това доби смисъл. Постоянните погледи на Тайгър след онази нощ през октомври, когато започна всичко, неговите загадъчни забележки, изборът на лекциите, които стесняваха кръга около моята тема. Откъсът от книгата на Сартр за втория шанс, последвалият разказ на Ловел и домашната работа, която Тайгър ни беше възложил малко преди моето отпътуване: спорният диалог върху изречението „Винаги се умира твърде рано“. Когато сега си помислих за това, изстинах от ужас.
— Да — потвърди Фей, — той е разбрал какво ти липсва или по-точно — кой ти липсва. После целенасочено започна да търси. След което намери Луциан и го взе при себе си. — Фей замълча. Челото и се смръщи и погледът и изведнъж стана ядовит. — Мортън знаеше, че е негова задача да помогне на теб и Луциан. Но същевременно той изведнъж видя и възможност да си отмъсти — Фей поклати глава. — Никога няма да мога да разбера това — каза тя. — Дори и да живея безкрайно, което навярно ще е така, никога няма да разбера защо вината се унаследява, защо продължава да живее в поколенията, които не са виновни за нищо.
Тя прогони тази мисъл като противно насекомо и отново се върна на Тайгър.
— И така да се каже той направи възможно най-малкото, защото му беше по-лесно да се погрижи за Луциан, отколкото за теб. Осигури му квартира и така Луциан получи възможност да започне някакъв живот и да е близо до теб. Но Мортън не му обясни нищо. Неговата жажда за мъст го караше да продължи да отлага и когато Луциан изчезна, беше вече твърде късно.
Опитвах се да дишам, но това ми се удаваше с мъка. Беше отговорено на всичките ми въпроси. С изключение на последния.
Затворих очи.
— Ти също не знаеш къде е Луциан, нали?
Когато Фей не отговори, аз отново бавно отворих очи. За първи път в очите на Фей се четеше дълбоко съчувствие. Изражението на бледото й лице съвсем омекна. Болезнено беше да я гледаш такава. Внезапно всичко ме заболя.
— Не — отговори Фей. — Нито Мортън, нито аз знаем къде е той. Това беше една от причините, поради които тогава на плажа не ти разказах всичко. Ти беше толкова съсипана и ме хвана страх, че няма да го понесеш.
Една от причините?
— Това не е истина, нали?
Гласът ми беше заглъхнал. Как е могла да ме гледа така съсипана и да не направи нищо? Та нали тъкмо това неведение ме подлудяваше.
— Съжалявам — каза тя простичко. И го мислеше, но разбрах, че приятелството й с Мортън Тайгър беше много по-дълбоко, отколкото някога бих могла да си го представя.
Тя погледна надолу към ръцете си и събра длани.
— След като Луциан изчезна, Мортън разбра колко ужасно беше постъпил. — подхвана отново Фей. — Оттогава съвестта го гризе. Той започна трескаво да търси Луциан, но не го намери. И ме помоли да внимавам за теб, докато се натъкне на някаква следа. И така, аз кандидатствах за бавачка на Вал при родителите ти.
Лицето й омекна отново.
— Аз си я обичам много. Изобщо не ми беше трудно да се грижа за нея. А едновременно с това бях и в близост до теб.
— Освен в клиниката — казах аз.
Фей поклати глава.
— Ти не ме усети, но аз бях там. Разбрах, че си по-добре. — Фей ме погледна изучаващо. — Ти знаеш на какво се дължеше това, нали?
Сбърчих чело.
— Да — отговорих. — Не — замълчах объркана. — Те ми дадоха нещо и оттогава се почувствах по-добре.
Фей се разсмя и тръсна глава.
— В нощта, когато тръгнах да извикам лекар за Фин — смени внезапно темата тя, — трябваше да измина доста голямо разстояние. Взех коня и започнах да го пришпорвам като луда в нощта, за да мога да се върна колкото е възможно по-бързо. С всяка миля, която ме отдалечаваше от Фин, бодежът в гърдите ми се усилваше. Но тогава разстоянието беше съвсем малко в сравнение с това, което разделяше вас. Ти беше загубила почва под краката си, Ребека. За няколко часа се беше отдалечила на хиляди мили от Луциан.
В очите на Фей прочетох истински ужас.
— Дори не мога да си представя през какъв ад си преминала — меко каза тя. — Но знам едно. Това, което те спаси от болките, не бяха лекарствата.
Усетих как по гърба ми полазиха тръпки. Те се превърнаха в треперене, което първо обхвана раменете ми, после тила ми и накрая цялата ми глава.
— Смяташ, че… той е тук? — прошепнах аз.
Фей кимна.
— Няма никакво съмнение — отговори. — Луциан трябва да е тук, някъде близо до теб. Само така може да се обясни изчезването на болката в гърдите ти. Затова и Мортън е пристигнал тук. Искаше да ти го каже. Може би това е и единственият шанс за него да поправи грешката си.