— Затова — допълни — само затова те последвах.
Засмях се.
— Значи и ти си си припомнил?
Луциан кимна.
— Когато самолетът се приземи в Сан Франциско, болките престанаха.
Той разтвори длан и пусна смачканото листо на ливадата. Луната изчезна зад дърветата и изведнъж всичко около нас потъна в мрак.
Луциан стана от стъпалото и се сля с тъмнината. Проблесна пламък от запалка и видях как Луциан запали един свещник, който стоеше върху масата на верандата. Котката измяучи.
Когато Луциан се върна със свещника в ръка и отново седна срещу мен на стъпалото, половината му лице беше осветено, другата половина беше в сянка.
— Защо не те е страх от мен, Ребека? — попита той тихо, като сложи свещника върху стъпалото между нас. — Защо не бягаш ужасена оттук? Бих могъл да бъда твоя убиец.
„Не, не си — помислих си аз. — Ти си моят ангел.“
Сега нашите сенки затанцуваха по дървения под на верандата.
Мислех за Фей, която с помощта на Фин беше научила коя е. Мислех си за Тайгър, който го разбрал от Фей. Замислих се и за това, как те двамата — Фей и Тайгър, всеки по свой начин, ми бяха обяснили кой е Луциан.
Е, трябваше да го направя.
Не бях помислила как да започна. Казах просто това, което ми дойде на ума:
— Спомняш ли си твоя сън за момичето на брега? Момичето с червените коси и сребристата рокля?
— Да — Луциан кимна объркано. — Защо ме питаш?
— Запознах се с нея — отговорих.
Луциан се облегна на горното стъпало. В далечината се чу шум от мотоциклет.
— Името й е Фей — продължих аз. — Бавачка е на малката ми сестра. Тя ме закара на плажа. Седяхме точно на мястото, което ти си я видял в съня си. И тя ми каза, че причината болките ми да спрат внезапно си ти. И че си ме следвал.
— Момент — Луциан тръсна глава. — Откъде това момиче може да знае какво съм направил? Коя е тя? Откъде ме познава?
— Не те познава — отговорих аз. — Но тя го знаеше, защото и тя също като теб…
Поколебах се.
— Тя също като теб няма линии по дланите. Тя може да става невидима, тя не може да умре и тя някога е била човек без минало. А спомняш ли си своя хазяин в Хамбург?
Луциан кимна и сбърчи объркано чело.
— Той също е като теб. Затова те е намерил в Хамбург. Не е било случайност, Луциан. Мортън Тайгър те е взел при себе си, защото си различен. И той го е разбрал.
Луциан потрепна и примигна с очи.
— Откъде знаеш това? — попита той недоверчиво. — И как изведнъж научи името му?
— Не е изведнъж — въздъхнах. — Познавах Тайгър много преди теб. Беше мой учител по английски в Хамбург. Но тогава не знаех, че той те е взел да живееш при него.
— Какво? — Луциан беше напълно слисан. Той едва забележимо се отдръпна от мен. — Но защо… как така не ми е разказал всичко това?
Поклатих глава. Подбудите на Тайгър съвсем нямаха място тук в момента, най-малкото не исках да си спомням за тях сега.
— Когато ти изчезна в онази нощ, след разговора си с Яне, беше вече твърде късно — продължих аз. — Той те беше търсил навсякъде и накрая разбрал от Фей, че трябва да си близо до мен. И така отлетял за Лос Анджелис. Всичко, което знам за нас, го научих от Фей.
Луциан вдигна ръка.
— Съжалявам — каза. — Но вече съвсем се обърках.
Той ме фиксираше с поглед и гласът му прозвуча крайно подозрително.
Прехапах устни. Не знаех дали бях започнала правилно, но вече нямаше връщане назад. Полека-лека трябваше да стигна до същността. Но как?
Коленичих върху стъпалото пред Луциан, така че се гледахме очи в очи. Бледото му лице беше осветено от пламъка на свещта.
— Представи си, че на този свят не се появяваме сами? — зашепнах. — Какво би било, ако с всеки човек се раждаше и един ангел, който да го съпътства от рождението до смъртта. И какво ли… — сложих ръка върху ръката на Луциан — … би станало, ако този ангел се влюби?
Луциан внезапно потрепери. Изглежда все още не беше разбрал. Точно така реагирах и аз, когато Тайгър ми го обясни. Луциан стисна устни. Той поклати глава. Но не ми възрази. Само ме гледаше с празен поглед.
— Всички твои сънища, които сънуваше за мен през последните месеци — шептях. — „Никакъв контакт“, ми каза. Никога не си бил в контакт с мен. Освен един-единствен път. Тогава в болницата, когато съм била малко момиченце. Бях паднала от люлката и лежах в интензивното. Почти бях умряла. Аз те видях, Луциан. Ти влезе в контакт с мен, защото в този момент те видях за пръв път. Ти беше Лу, но после лекарите спасиха живота ми и ти отново стана невидим.