— Да те вземат дяволите!
— Моля, моля, без обиди! — Луциан вдигна едната си вежда и прибра предпоследния ми чип.
Хвърлих една тройка, отново тройка, и пак тройка, шестица — и изгубих и последния си чип.
— Не мога да повярвам — изфучах аз.
Котката скочи от люлеещия се стол, запъти се към нас, спря се за миг, вирна опашка, гордо и леко презрително ни обърна гръб и се изгуби в мрака.
— Сега си ти — наредих борбено аз.
Подадох зара на Луциан и протегнах ръка за чашката.
Луциан постави фигурката върху подложката, опъна конеца и хвърли зара. Фиксирах го с поглед и изръмжах тихо. После преглътнах и се разсмях. Луциан остана безизразен и аз се концентрирах. Той хвърли пет и после шест. Дръпна конеца и в същия момент чашката ми изсвистя.
— Аха! — триумфираща протегнах ръка към първия чип.
Малко след това поисках и втория и десет минути по-късно Луциан трябваше да ми отстъпи своите седем чипа.
Облегнах се доволна назад.
— Знаеш защо го можем, нали?
Кимнах и изведнъж ми се зави свят. Луциан чувстваше това, което чувствах аз. Аз чувствах това, което чувстваше той.
Бяхме в същия унисон, както винаги досега, и действаше точно, до частица от секундата.
Гледахме се със светнали очи.
— Наравно — казах. — А сега какво?
— Струва ми, че ще трябва да се договорим за това, кой какви желания има. — Луциан наклони глава. — Какво беше твоето?
Посочих езерото.
— Да отидем да плуваме.
Той се засмя тихичко.
— Е, добре. По една случайност и аз исках тъкмо това.
Съблякохме се, увихме се с две одеяла и се затичахме към кея.
Беше хладно, бяха се появили облаци, не се виждаше и луната. Нямаше дори звезди. Вятърът духаше в косите ми, галеше кожата ми и изведнъж във въздуха замириса на дъжд.
— Пак на три ли? — Попита Луциан, когато застанахме на ръба на кея.
Кимнах. Пуснахме ръцете си, изпънахме ги напред и се хвърлихме с главите надолу във водата.
Обви ни мрак. Но Луциан беше непосредствено до мен. Усещах го, дори по-силно от студената вода, която ме беше обвила като втора кожа. Със силни махове се стрелнахме в дълбините, в пълна хармония, докато почти не ми остана въздух в дробовете, а исках да отида още по-надълбоко. Топли и студени, водните пластове се сменяха и против волята си се оставих да ме изтласкат нагоре. Луциан също се появи, ние едновременно се оказахме на повърхността и започнахме да плуваме кроул. Един до друг цепехме водите на нощното езеро със спокойни, силни движения, без да говорим, без да мислим, просто бяхме тук заедно, на това омайно място.
Сега вятърът шумеше по върховете на дърветата, къдреше езерната повърхност и когато стигнахме в средата на езерото, тежко и колебливо започнаха да падат първите капки дъжд. С лек плясък те срещаха повърхността, където оставяха малки кръгчета, докато накрая цялата вода се раздвижи. Капките станаха по-големи, те плющяха по кожата ни, по главите ми, по голите ни рамене и ръце. Усещах вода навсякъде; над нас, под нас, около нас. Тя ни обгръщаше с все по-силни барабанни звуци и докато стояхме в средата на всички тези мънички фонтанчета, които капките оставяха по повърхността, аз си спомних за нощта в Хамбург, в която сънувах тъкмо този момент.
Дъждът взе да намалява съвсем бавно, както висок глас преминава първо в шушукане, сетне в тих шепот, докато накрая спря. Езерото сякаш въздъхна с една-единствена дълбока въздишка. Спусна се мъгла; тя сякаш изпълзя от горите и започна да витае над водата. На едно място облаците се разкъсаха и оттам проблесна една-единствена звезда.
Капките, които сега се стичаха по бузите ми, бяха горещи и солени.
— Какво има? — попита ме Луциан уплашен. — Защо плачеш?
— Защото съм щастлива — прошепнах през сълзи и се разсмях.
След като взехме горещ душ, се сгушихме под топлата завивка.
— Обичам те, Ребека — прошепна Луциан. — Обичам те повече от живота си.
Притиснах главата му към гърдите си и казах:
— Аз също те обичам, Луциан.
Заспахме здраво прегърнати.
Трийсет и седем
Чух звъна като в сън. Идваше отдалеч, после постепенно взе да се чува все по-близо и по-близо, ставаше все по-силен и по-силен, докато накрая ми запищя в ушите.
Отворих очи. Навън беше вече съмнало, в стаята беше хладно и аз зъзнех.