Това мое изшептяване прокънтя в ушите ми.
Баща ми се повдигна толкова бавно, че ми се стори, че никога няма да спре. Ризата му беше закопчана накриво. Ненадейно си спомних, че тази риза му я бяхме купили с Яне преди години от Шанцата, в Хамбург.
„Толкова му отива — беше казала тя. — Засилва блясъка на очите му.“
Сега очите му бяха кръвясали. Той постави длан върху масата, после помете с един-единствен замах бутилката водка, чашата и паничката с фасове. Пепелта се разнесе из въздуха. Угарките паднаха на пода, където се разпръснаха, образувайки неправилна фигура. Чашата се строши на хиляди парченца. Част от тях полетяха към полицата, а другите се плъзнаха като ледени кристали по пода. Пепелникът се разцепи на две големи части. Звукът беше различен от този на счупено. Беше по-ясен и по-кънтящ.
Единствено бутилката водка остана цяла. Тя се изтъркаля по гладкия кухненски под и се спря на няколко метра от краката ни.
Усетих Мишел зад гърба си. От нея се излъчваше студенина и когато се вгледах в лицето на баща си, осъзнах каква ужасна грешка съм направила, като съм се появила тук с Луциан.
— Татко, моля те, изслушай ме — започнах отново аз.
Езикът ми беше като парализиран. Баща ми ме отряза, преди да кажа и дума повече.
— Не, Ребека — каза той. Звучеше толкова спокойно, че ме обзе паника. — Не желая да чуя нищо от теб. Нито една дума.
Той пристъпи към Луциан, който все още стоеше като закован до мен.
— Остави я — изсъска той и сви ръката си в юмрук. — Долу ръцете от дъщеря ми, веднага!
— Не, сър — гласът на Луциан прозвуча още по-спокойно от този на баща ми. — И ако не желаете да изслушате дъщеря си, то ще изслушате мен.
— Струва ми се, че не сме се разбрали добре.
Юмрукът на баща ми излетя напред, но вместо да удари Луциан в лицето, се заби в яката на якето му. Той го разтърси и едновременно разтърси и мен. Чувствах как цялото ми тяло вибрира. Ледените пръсти на Луциан държаха здраво ръката ми. Сякаш се беше концентрирал единствено върху това, да не ме пусне.
Погледът ми се стрелна встрани. Фей отново се беше появила в кухнята. Тя остана изправена до баща ми със спокоен, съсредоточен израз на лицето. Мишел се беше облегнала на един кухненски шкаф недалеч от нея. Но изглежда нито Мишел, нито баща ми я забелязваха.
Фей гледаше Луциан, гледаше го право в очите, а погледът на Луциан мина покрай баща ми и срещна нейния. После отново се обърна към татко.
— Каквото и да сте решил, ние с Ребека ще останем заедно — каза той.
От очите на баща ми летяха искри. Той бръкна с ръка в джоба на панталона си и аз издадох сподавен вик. За момент наистина реших, че баща ми ще извади оръжие, и той донякъде го направи. Той тикна джиесема си под носа на Луциан.
— Уведомил съм полицията — каза. — Те знаят, че дъщеря ми е изчезнала безследно и вероятно се намира в ръцете на един психопат. Трябва само да натисна това копче и ще пристигнат.
Баща ми отвори телефона.
— Не го прави! — извиках извън себе си. Разтърсих ръката му, но той ме отърси, сякаш бях прашинка, докато с другата ръка продължаваше да държи здраво Луциан.
— Татко, моля те! — разридах се аз. — Остави ме да ти кажа. Всичко ще ти обясня. Луциан не е убиец, той е… той… той е…
— Знам кой е — прекъсна ме баща ми. — Нямам нужда от обяснения. Говоря сериозно, Ребека. Затвори си устата. Една дума от някой от вас — и ще извикам полицията.
Отдръпнах се. Погледнах умолително към Фей, но тя само поклати глава, съвсем лекичко, без да изпуска от очи Луциан, който ме държеше в желязна хватка.
Сега и Мишел ме приближи. Тя сложи ръка върху рамото на татко и погледна Луциан, сетне мен.
— Майка ти пътува към нас, Ребека — каза тя. — Вчера й се обадих, вече лети и ще кацне всеки момент.
— Не — обърнах се към татко. — Не, Мишел не може да е направила това.
— Да, Ребека — баща ми беше много спокоен. — Направи го. С пълното ми съгласие. Яне ни разказа всичко.
— Мама се заблуждава — продумах. — Тя не знае цялата история. Моля те, татко, изслушай ме поне за момент…
Баща ми натисна бутона на джиесема си.
— Тук е Алек Рийд — чух аз секунда по-късно. — Моля, изпратете веднага кола на „Деламор стрийт“, номер 11. Дъщеря ми се завърна. И младежът е с нея… да, точно… да… благодаря… до скоро.
Баща ми прибра телефона в джоба си и пусна яката на Луциан.