Концентрирах цялата си сила и я вложих в движенията, които сега бяха спокойни и същевременно бързи. Намерих отново своя ритъм, всяко замахване следваше предходното, докато накрая сякаш аз самата изчезнах и от мен остана едно устремено плавно движение. Никой не препречваше пътя ми, но сигурно и това не би ме спряло.
— У-ау! — Сузи ми показа хронометъра. — Какво ти стана? С какво се зареди там долу? Това беше най-най-доброто ти време, Беки.
Ухилих се, измъкнах се от водата и изтръсках капките от косата си. За пръв път от толкова дни, наистина се почувствах добре.
Прекарахме вечерта у нас. Настанихме се удобно горе на тавана с огромна купа пуканки. Врабеца беше в театъра, а Яне отново работеше извънредно. Сузи не спираше да говори за Димо̀, разкъсана между върховната радост от предстоящата среща и паническия страх от различната големина на гърдите си, а аз се опитвах, доколкото, разбира се, това беше възможно, да я успокоявам. След като изредих всички свои аргументи, предложих да се поразвлечем с „Анатомията на Грей“, любимия сериал на Сузи, и този номер мина.
Остатъкът от вечерта убихме пред телевизора. Вратичката на птичия кафез беше отворена. Така че хранихме Джон Бой и Джим Боб с пуканки и по едно време Джим Боб се настани на рамото ми и закълва мекото на ухото ми.
— Е, затворнико, всичко наред ли е при теб? — пошепнах му аз.
Той изцвърча тихичко в отговор. Винаги съм имала по-голяма слабост към него, отколкото към Джон Бой. Имаше такъв един нежен начин на общуване. Понякога имах чувството, че разбира какво му говоря.
По едно време Сузи заспа на канапето. Спеше с отворена уста и тихичко похъркваше. Завих я грижливо с едно вълнено одеяло.
видимо се чувствах по-добре след плуването и не усещах никаква умора. Тези дни можех да заспя и права, но нощем не можех да затворя очи. За да се занимавам по някакъв начин, атакувах хладилника и измъкнах плячката: студена лазаня от предишната вечер, половин багета с масло и билкови подправки, салам с черен пипер, осем шоколадови мини бомбички, като добавка „Pulp Fiction“ във видеото. Яне се върна в единайсет и половина твърде изтощена, за да води разговори. В дванайсет и половина чух Врабеца да трополи в кухнята, а в два и половина угасих телевизора и се търколих на една страна върху канапето с ужасни болки в корема. Когато приятелката ми отметна завивката малко след осем, молех за милост.
— О, никакви такива. Сама си си виновна, като се тъпчеш по нощите до пръсване — каза тя строго. — Днес ще трамбоваме, и то из града.
За закуска изпих само чаша чай от лайка и Сузи ме помъкна из пасаж „Европа“ в центъра на града, където изпробва осем дузини парцалки в дванайсет магазина на три етажа.
Когато ставаше дума за такъв грандиозен шопинг, приятелката ми нямаше равна. Аз се усмихвах извинително на продавачките, гледайки как те бързо събираха и нагъваха огромните купчини дрехи, които Сузи нахвърляше, за да ги подредят по рафтовете. С удоволствие бих им помогнала, за да не заспя права. След четири часа Сузи направи най-сетне първия си избор — тюркоазен копринен слип от „Women’s Secret“.
— Не го мислиш сериозно — продумах изтощено. — Смятах, че търсиш нещо за обличане, а не за събличане.
— О, правя го, колкото да се занимавам нещо — отговори Сузи. — В тези маркови магазини има само боклуци. Боя се, че ще трябва да отидем в Urban Outfitters. Или пък в „Шанце“. Или пък и в двата. В магазина „втора употреба“ на „Шултерблат“ със сигурност ще намерим нещичко.
— Не — заявих аз.
— Да — контрира тя с глас, който не търпеше никакви възражения. — И то бързо. Димо̀ ще ме вземе от вкъщи в седем, така че разполагаме с точно четири часа. Нали ще дойдеш с мен, Беки, и ще ме подкрепяш, докато той дойде, нали?
— Ако дотогава съм още жива — изпъшках.
Сузи ме почерпи кафе с мляко и понеже коремът ми беше вече в състояние да приема — и с няколко сладки пастички в португалската сладкарница на „Шултерблат“.
В магазина „Втора ръка“ отсреща тя като по чудо само за пет минути си избра супер минипола от светлокафява кожа, зелено ластично поло с буфан ръкав и широка вратовръзка в стил „шейсетте“, шоколадовокафява на оранжеви точици.
— Охо — казах, — тази връзка ще дрогира всекиго, който я гледа повече от десет секунди.
— Супер! — рече Сузи доволно. — Това ще отвлече вниманието на Димо̀ от гърдите ми. А сега хайде към вкъщи!