Погледнах Себастиан.
— Да пишеш?
— Да.
— Опитвал ли си?
Себастиан изсипа още една шепа Тако в устата си. Песента още не беше свършила.
— Смяна на темата — обяви Себастиан.
Аз също налапах шепа Тако.
— Окей. За какво искаш да говорим?
Себастиан се ухили.
— За кашкавала в ъгълчето на устата ти. Или как да го махнем по най-добрия начин оттам.
— Къде е? — сбърчих чело и раздвижих ъгълчетата на устата си. — Вляво или вдясно?
Себастиан повдигна с ръка брадичката ми и съвсем леко обърна лицето ми наляво, така че погледите ни се срещнаха.
Себастиан се засмя, но в очите му проблясваше. Страхове и желания се смесваха в погледа му. После се наведе напред, докато устните му се долепиха до моите. Миришеше на Тако и на себе си, този така познат Себастианов мирис, който можех да разпозная сред хиляди.
Ръката ми лежеше върху гърдите му, усещах ударите на сърцето му, бързи и силни. С връхчетата на пръстите си го държах на разстояние.
Can you read my mind…
— Недей разваля всичко — шепнех аз. — Моля те, не го разваляй. Дай ми още малко време.
Себастиан прехапа устни. Усещах разочарованието му, като че ли бях вътре в него. Усещах и собствената си тъга, която беше по-дълбока, отколкото ми се искаше.
Себастиан отвори уста, но преди да успее да каже нещо, вратата се отвори.
— Джиесемът ти. О… Извинявайте!
Яне стоеше в стаята. Гледаше ни двамата със Себастиан. Ние се отделихме един от друг. И тъкмо щях да се тросна, че домашният арест не изключва и посещения, когато забелязах, че Яне сияе цялата. Изглеждаше, сякаш товар беше паднал от гърба й.
Спрях плейъра.
— Съжалявам — каза бързо Яне. — Колко глупаво от моя страна да нахлуя така. Здравей, Себастиан. Джиесемът ти звъни, Ребека. Бащата на Себастиан. Ще говориш ли?
Изтръгнах телефона от ръката й. Не ми го побираше акълът как Яне просто беше вдигнала телефона ми и после се държеше, сякаш нищо не се е случило.
Бащата на Себастиан ме търсеше по работа. Една актриса от Хамбург беше починала и погребението било в четвъртък в гробището Олсдорф. Траурното тържество, което щяло да е организирано от неговия кетъринг, трябвало да се състои във вилата на починалата. Но поради недостиг на места на паркинга бащата на Себастиан предложил ескорт сервиз. След погребението аз трябваше да заведа присъстващите до автобуса, а по време на траурното празненство да помагам като сервитьорка.
По принцип исках да откажа, но Яне, която вече изчезваше в коридора, припряно ми даде да разбера, че ще е окей, стига след това незабавно да се прибера в къщи.
С джиесема в ръка се завтекох към бюрото, за да си запиша часовете, после се сбогувах и затворих.
Обърнах се към Себастиан. Той все още беше на леглото ми, вдигнал крака, и гледаше през прозореца.
— Е, какво искаше баща ми? — попита, без да ме поглежда.
Преглътнах.
— Да сервирам на едно погребение.
За секунда се поколебах какво да кажа.
Най-сетне той ме погледна.
— Би ли дошла при мен? — попита ме сериозно.
Колебливо приседнах на леглото до него.
Себастиан стана, застана пред леглото и се вгледа в мен.
„Да го вземат дяволите!“ Как можах да прецакам нещата. Как, по дяволите, да му дам да разбере какво става с мен? Не беше както преди, когато ми се струваше, че нещо между нас липсва. Сега всичко беше много хубаво, много по-хубаво от когато и да било преди. Как можех да обясня на Себастиан, че този път съм го отблъснала заради някакъв тип с психични проблеми, който след последната ни среща повече не се беше появявал, а по всяка вероятност нямаше и да се появи повече?
— Сега ме слушай внимателно, Бекс! — започна Себастиан.
О, чудесно, значи няма да опитвам да се обяснявам първа. Е, това беше, Бекс. Стиснах пръсти.
Изражението на Себастиановото лице стана още по-мрачно. Той свъси вежди. И после зашептя с дълбок нисък глас: