Прислужниците вдигнаха носилката и поеха напред. Пол и Миша ръкавичка заеха позиция зад нея и я последваха.
Тази нощ те разположиха бивака си сред развалини, които някога може би са били малък амфитеатър. Пол дълго лежа разтревожен — страхуваше се от сънищата, които можеха да го връхлетят. Все още не беше казал нищо на никого за тях, защото на дневна светлина нещата от сънищата му изглеждаха далечни. Но щом се спуснеше покоят и огънят догореше, най-дълбоките сенки сякаш се изпълваха с лица. Като че ли някаква призрачна публика, способна да вижда през пашкула на съня, се беше събрала, за да наблюдава пътуването му към царството на злокобните светлини, пищящите ветрове и жестокостта. Потръпна и дълго се вслушва. Очите му се стрелкаха насам-натам. Не познаваше магия, която би повлияла на онова, което сънуваше. И отново се зачуди — какво ли беше значението на тези сънища? Отчасти — съзнанието му бе на човек, чиято култура би ги разглеждала като прояви на психопатология, отчасти — с новопробуденото съзнание, че тук, на това място, веднага би могло да се намери и друго обяснение. После мислите му го отнесоха към срещата с магьосника, опитал се да го убие в Рондовал. Сънищата бяха започнали веднага след това и той се зачуди дали пък не съществува връзка между тези две неща. Дали онзи, преди да умре, не му беше наложил някакво заклинание, което да тревожи съня му? Съзнанието му се замъгли, приспивано от постоянното цвъртене на насекомите в далечната гора. Зачуди се какво ли би направил Марк. Сигурно щеше да потърси някакво лекарство, с което да блокира всичко това. Съзнанието му отново се понесе…
Движението. Сега му беше съвсем познато. Страхът си беше отишъл. Имаше само някакво предчувствие сред бързата, несвързана поредица от образи, покрай които се носеше. Ето ги портите и…
Прекъсна. Всичко прекъсна. Стоеше вцепенен пред образа на леко открехнатите порти. Те избледняваха — невеществени, прозрачни — изгубваха се, а някаква ръка го беше хванала за рамото. Искаше му се да изкрещи, но това трая само миг.
— Всичко вече е наред — прошепна му някой и ръката го пусна.
Пол се опита да извърне глава, да седне. Откри, че не може дори да помръдне. Един едър човек, чието лице беше почти скрито от качулка, се изправяше, застанал до него на колене. Пол си помисли, че мярва част от светъл мустак и — невъзможно! — блестящ зъб с коронка.
— Защо тогава не мога да помръдна? — прошепна той през стиснатите си зъби.
— За мене беше много по-лесно да наложа общо заклинание върху целия лагер, отколкото да избирам.
Трябваше да събудя тебе и да оставя другите да спят. За нещастие, парализата е част от това.
Пол заподозря, че това е лъжа, ала не виждаше начин да провери.
— Видях, че сънят ти е тревожен. Реших да ти дам облекчение.
— Как така разбираш, че нещо тревожи нечий сън?
— Аз съм нещо като специалист по онова, с което ти предстои да се сблъскаш.
— Онова същество…?
— В съня ти нямаше ли една голяма врата?
Пол помълча известно време.
— Да — каза той най-накрая. — Имаше. Но нима ти ми внушаваш сънищата?
— Не съм аз внушителят. Дори не съм дошъл тук, за да те освободя от него.
— Ами защо тогава?
— Пътуването ти до Белкен…
— Ти май всичко знаеш.
— Не бъди нахален. Тъй като интересите ни могат и да съвпаднат, аз се опитвам да ти помогна. Разбирам повече от тебе от някои сили, които упражняват влияние над тебе. Правиш сериозна грешка, като обикаляш по света и се представяш наляво-надясно. Знаеш ли колко усилия хвърлих, докато изтрия спомена за името и произхода ти от съзнанието на Ибал и на всички от неговата компания! Утре сутринта той ще си спомни за тебе само това, че си Луд жезъл, тръгнал за Белкен. Дори ще се обърка, като те види. Ако пак те попита за името, приготви си някое и го използвай, докато стигнете до Белкен. Рондовал все още има врагове.
— Разбрах го донякъде, когато се опитаха да ме убият.
— Кога?! Къде?!
— Малко преди седмица. Там, вкъщи.
— Това не го знаех. Значи, започнало се е. Може би известно време ще си в безопасност, ако останеш инкогнито. Ще изплакна косата ти с ето този химикал, който нося, и ще скрием бялата ивица. Много бие на очи. После трябва да скрием и драконовия белег.
— Как?
— Относително проста работа. Ти как виждаш проявите на силите, докато правиш заклинания?
Пол усети, че косата му се навлажнява.
— Обикновено като цветни нишки — конци, струни, върви.
— Интересно. Е, много добре. Представи си, че увивам китката ти в нишки с телесен цвят — толкова нагъсто, че изцяло да покрият белега. Това по никакъв начин няма да попречи на работите ти. Когато искаш да го откриеш, само трябва да извършиш ритуала на развиването.