— Луд жезъл! И Миша ръкавичка! Колко странно, че ви срещам тук! Келнер! Още веднъж от същото за моите приятели! И чаша от най-доброто ви вино за мен!
Той дръпна един стол и седна на тяхната маса.
— Май тази година са се справили по-добре от обикновено — отбеляза той. — Как ви харесва квартирата?
— Ъ-ъ… Чудесна е… — отвърна Пол, щом пристигна келнерът с питиетата.
Младежът махна с ръка и шепата му изведнъж се напълни с монети. Те подскочиха от нея, преминаха в дъга през обръча и се приземиха в кошницата с малко пиротехническо представление.
— Колоритно — усмихна се Пол. — Слушай, би ми било много неприятно, ако ти изглеждам груб, защото ти ни черпиш, но май не си спомням…
Младежът се разсмя. Красивите му черти се извиха във весела усмивка.
— Разбира се, че не можеш, разбира се, че не можеш — каза той. — Аз съм Ибал, а вие в момента наблюдавате най-изкусното заклинание за подмладяване, изработвано някога — той изтръска една прашинка от яркия си ръкав. — Няма да споменавам и няколкото козметични процедури — добави той.
— Наистина ли?
— Невероятно!
— Да. Готов съм отново да се срещна с моята възлюблена Вони — за две седмици пиршества, любене, добра храна и добро пиене. Това е единствената причина, поради която все още идвам на тези събори.
— Колко… интересно.
— Да. За първи път се срещнахме тук преди кажи-речи триста години и нашите чувства са все така силни след всички изминали векове.
— Впечатляващо — кимна Пол. — Но не се ли виждате и между съборите?
— О, Богове, не! Ако трябваше да живеем заедно, ден след ден, единият от нас без съмнение би убил другия! Две седмици на всеки четири години е точно колкото трябва. — Той се загледа за миг в питието и вдигна чаша към устните си. — Освен това — добави той, — прекарваме доста време след това във възстановяване.
Той отново вдигна поглед.
— Луд жезъл, какво си направил със себе си?
— Какво искаш да кажеш?
— Този бял кичур в косата ти. Какво търси там?
Пол прокара ръка през все още мокрия си перчем.
— Шегичка — усмихна се той.
— Не бих го определил като добър вкус — поклати глава Ибал. — Някои хора ще те свържат с бедствието на Дет. Аааах!
Те проследиха внезапния му поглед надолу по улицата, покрай един спрял дебелак и двама минувачи, към една жена, която приближаваше под люлеещо се кълбо от синя светлина. Беше средна на ръст, с дълга, тъмна, лъскава коса, с великолепно изваяно тяло под лек, ветреещ се костюм, с нежни, прекрасни черти на лицето. Усмихваше се.
Ибал рязко си пое въздух и се изправи на крака. А след него — и Пол, и Миша ръкавичка.
— Господа, представям ви Вони — обяви магьосникът, щом тя се приближи до масата. Той я прегърна и задържа ръката си около раменете й. — Скъпа моя, по-красива си от всякога. Това са моите приятели Лудият жезъл и Миша ръкавичка. Нека да изпием с тях по едно, преди да поемем по пътя си.
Тя им кимна и той й донесе стол.
— Радвам се да се запознаем — каза тя. — Отдалече ли идвате?
Пол, запленен от чаровния й глас, усети внезапна, остра самота.
Забрави какво й е отговорил веднага щом го произнесе и прекара следващите няколко минути в съзерцание.
Щом двамата станаха от масата, Ибал се наведе напред и прошепна:
— Косата… Сериозно ти го казвам. Най-добре веднага да я оправиш, иначе служителите по посвещаването могат да те сметнат за непочтен. По всяко друго време, разбира се, не би имало значение. Но когато се стремиш към посвещаване… Е, не му е времето за шеги, ако схващаш какво искам да кажа.
Пол кимна, чудейки се какъв ли е най-простият начин да се справи с това.
— Тази вечер ще се погрижа.
— Много добре. Значи, ще се видим утре по някое време… Не много рано.
— Приятно прекарване!
Ибал се усмихна.
— Ще е приятно и още как!
Пол ги гледаше как се отдалечават, после отново насочи вниманието си към виното.
— Не вдигай рязко поглед — прошепна му Миша ръкавичка, без да мърда устните си, — но от известно време един дебелак се мотае ей там, отсреща.
— Май че го забелязах — отвърна Пол, като стрелна с поглед едрия мъж. — И какво?
— Познавам го — обясни Миша ръкавичка. — Или някога го познавах… по професионална линия. Казва се Райл Мерсон.
Пол поклати глава.
— Това име нищо не ми говори.
— Той е онзи магьосник, за когото съм ти споменавал. Преди повече от двадесет години той ме нае да открадна онези седем статуетки от баща ти.
Пол усети силен подтик да се извърне и да огледа едрия мъж, облечен в сиво и златно. Възпря се.