Да.
Вътре в стаята двамата мъже говореха за битката при планината Анвил. Там Пол бе унищожил доведения си брат Марк Мараксон. Пол, както схванах, е магьосник, а Марк е бил нещо друго, нещо подобно, ала противоположно на магьосник. Магьосникът е този, който управлява силите така, както видях да го прави Пол със статуята и книгата. Сега смътно си спомням и друг магьосник. Казваше се Дет.
— … Много се замисли за тези фигурки — обади се Миша ръкавичка. — Ако имаше лесен отговор, досега да си го намерил.
— Знам — отвърна Пол. — Тъкмо затова търся нещо по-сложно.
— Не познавам кой знае колко магията — рече Миша ръкавичка, — но все ми се струва, че проблемът не е само там.
— Какво искаш да кажеш?
— Факти, човече. Нямаш достатъчно проста, старомодна информация, за да бъдеш сигурен с какво си имаш работа тук, какви трябва да ги вършиш. Вече два-три месеца тършуваш из библиотеката, опита всяка магьосническа игричка, за която се сети, с тия непомръдващи истуканчета. Ако отговорът можеше да се намери по този начин, досега да си го изровил. Ама той просто не е там. Ще трябва да потърсиш другаде.
— Къде? — попита Пол.
— Ако знаех, вече да съм ти го казал. Цели двадесет години ме нямаше в света, който познавам, че и повече. Би трябвало да се е попроменил за това време. Така че едва ли аз съм онзи, който би могъл да те напътства. Знаеш, че имах намерение да остана тук само докато се оправя от раните. Сега съм добре, само че хич не ми се тръгва — и то заради тебе. Не ми харесва да те гледам как ден след ден навлизаш все по-дълбоко в тази шантава мистерия. На този свят има достатъчно полусмахнати магьосници, а, според мене, ти май точно натам си тръгнал — да не ти казвам, че може да попаднеш на нещо, което просто ще те ликвидира на място. Мисля, че за известно време трябва да се измъкнеш, да го зарежеш това. Каза, че искаш да живееш още на този свят. Е, сега му е времето. Тръгвай с мене, човече. Още утре. Може, докато пътуваш, да се натъкнеш тъкмо на онова, което искаш да разбереш.
— Знам ли… — подхвана Пол. — Наистина ми се ще да дойда, но… Утре ли казваш?
— Утре.
— И накъде ще тръгнем?
— Мислех си първо към брега, а после все покрай него, на север. Из пристанищните градове можеш да чуеш много новини…
Пол вдигна ръка и наклони глава. Миша ръкавичка кимна и се изправи.
— Алармената ти система още ли работи? — прошепна той.
Пол кимна и се обърна към вратата.
— Значи, не може да бъде какво да е…
Звукът се разнесе отново, а заедно с него на вратата изникна силуетът на светлокос мъж, който се усмихваше.
— Добър вечер, Пол Детсън — рече той, вдигна лявата си ръка и извърши поредица бързи движения. — И сбогом.
Пол падна на колене. Лицето му изведнъж беше пламнало. Миша ръкавичка излезе иззад бюрото. Грабна една от фигурките, вдигна я като боздуган и запристъпва към непознатия с кафявото наметало.
Мъжът внезапно вдигна дясната си ръка и крадецът спря, завъртя се, отхвръкна наляво към стената и се тресна о нея. Фигурката изпадна от ръцете му, а той тупна на пода.
През това време Пол се съвзе, вдигна ръце към бузите си, после ги разпери. Лицето му възвърна обичайния си цвят. Той стана.
— Бих попитал защо? — обади се той. Сега и неговите ръце се движеха, въртяха се в противоположни посоки.
Непознатият продължи да се усмихва. Замахна рязко с ръка, сякаш отпъждаше насекомо.
— Бих могъл да ти отговоря — рече той, — но ще трябва да си послужа със сила.
— Много добре — кимна Пол. — На твоите услуги.
Усети, че драконовият му белег пулсира. Въздухът оживя от нишки. Той протегна ръка и сграбчи една шепа от тях, размаха ги и изплющя като с камшик в лицето на светлокосия.
Щом го доближиха, мъжът протегна ръка и ги сграбчи. По ръката на Пол пробяга вцепеняващ шок и тя се отпусна немощно надолу. Нишките помежду им станаха толкова гъсти — той никога преди не беше виждал нещо подобно — че отчасти скриваха противника от погледа му.
Пол замахна с лявата си ръка и събра наръч нишки в кълбо. Мигом му заповяда да се запали и метна пламтящата топка към другия.
Мъжът я отклони с опакото на дясната си длан, после изхвърли и двете си ръце нагоре и навън.
Светлината в стаята започна да пулсира. Въздухът така се изпълни със силови линии, че те започнаха да се преплитат, да се превръщат в огромни, плаващи, пъстроцветни шарки, които скриваха голяма част от гледката, включително и непознатия.