Пред очите му отново блесна пламъкът.
— Още не — обади се глас в главата му. — Почакай. Скоро. Въздържай се.
Пол кимна наум, мина покрай Райл и излезе в коридора, където го чакаше Ларик.
— Добре — рече Ларик и го поведе в посока, обратна на тази, от която бяха дошли.
Пол чу как вратата зад него се затвори. Един бърз саблен удар — реши той — точно под вечната кърпа на главата му и Ларик е извън играта.
Почти предсказуемо пламъкът отново проблесна пред очите му.
— Завий тук.
Той се подчини и се обади:
— Това не е пътят, по който дойдохме.
— Знам, кучи сине. Искам да ти покажа какво са сторили такива като тебе.
Изведнъж мястото му стана познато. Пол осъзна накъде са тръгнали и какво го водят да види и го обзе лека паника. Забави крачка.
— Идвай, идвай.
Никакъв план не му идваше наум, но под маската пулсът на силата продължаваше да тупти в ръката му. Реши да разчита на невидимия пламък. Усещаше, че съвсем скоро ще му се разкрие възможност — възможност да смаже Ларик и да…
Влязоха в пещерата. Ларик запали магическа светлина, която заплува пред тях и освети пътя им. Докато вървяха към мястото, където лежеше отвореният и празен ковчег, Пол се подготвяше. Само още няколко крачки…
Чу вика на Ларик. Той отекна между каменните стени. Премина на второто си зрение. Всичко беше оплетено в ивици ярка разноцветна светлина. Опита се и успя да ги разнищи на нишки, но в момента, в който се отпусна, те отново се превърнаха в ивици — хоризонтални; не плуваха във въздуха, а бавно се издигаха нагоре. Бяха различни на ширина. След миг видя, че се намират над поле от вертикални ивици, а отвъд тях имаше диагонали. Светът беше придобил странна кубична структура. И в този миг осъзна, че е започнал да вижда по различен начин същото онова, което винаги досега беше виждал като нишки — знаеше, че зад тези има и други и че някак си в бъдеще винаги ще вижда магическия свят по начина, най-подходящ за нуждите на момента, а не така ограничено, както в миналото.
И интуитивно разбра как да използва тези ивици — също както навремето се беше сетил за какво служат нишките. Много усилия му струваше да се въздържи да не протегне ръка и да започне да ги манипулира. Ларик се обърна към него озъбен.
— Няма я! — възкликна той. — Откраднали са я! Как?…
След което очите му придобиха странен израз и главата му бавно се обърна надясно. Пол беше сигурен, че сега и той вижда с второто си зрение и нещо в неговата версия му сочи посоката, в която бяха отнесли Таиса.
Изведнъж Ларик се обърна и бързо тръгна покрай перваза. Светлинката, която ги беше довела дотук, остана неподвижна някъде зад Пол, изливайки бледото си сияние в празния кръг.
Пол тръгна напред, стъпи на перваза — държеше второто си зрение на фокус, готов да използва новото си разбиране за магическите процеси. Забърза към естествената светлина в края на тунела и притича покрай мястото, където беше скрил статуетката.
Когато влезе в залата, в ума му избухна хор от гласове:
— Сега! Сега! Сега! Сега! Сега! Сега! Сега!
С гръб към него, Ларик се беше навел над неподвижното тяло на Таиса върху жертвения камък на десетина крачки от него. Пол протегна и двете си ръце и сграбчи една оранжева ивица. Усети как волята му започна да тече през драконовия белег.
След миг ивицата се отдели, заплува свободно и замахна като дълъг светещ прът към Ларик.
Ала щом го направи. Пол видя как Ларик се вцепени и започна да се извръща — знаеше, че другият магьосник е чул стъпките му. Забеляза смаяния израз на лицето му, който веднага се смени с разбиращ.
Но Ларик успя да се раздвижи — и то бързо. Лявата му ръка се стрелна нагоре и пръстите му се преплетоха. Сграбчи един диагонал и посрещна атаката на Пол.
Силата на удара просна Ларик на земята, но все пак успя да отбие оръжието на Пол. Пол завъртя дългия прът, който продължаваше да държи, и с отсечен удар на лявата си ръка го превърна в късо копие. Ларик поклати глава и се надигна от пода. Очите му бяха приковани в очите на Пол, докато той издигаше светещото копие над главата си.
Ларик се изправи на крака и вдигна и двете си ръце над главата си. Пол метна копието от светлина право към него и Ларик отпусна ръце. Ярките ивици подскочиха и като че ли се завъртяха около оста си.
Сякаш с трясък се спусна венецианска щора. За миг Ларик стана невидим зад цветната стена. Копието на Пол отскочи от нея и то, и стената като че ли се разпаднаха във фонтан от искри. Щом те утихнаха, видя Ларик изправен да кръстосва ръце пред себе си.