Но оръжието изпадна от ръката на Ларик, той отстъпи назад и се прикри по-плътно. Пол се усмихна, тропна тежко с крак и се устреми напред.
Ларик вдигна дясната си ръка, но Пол не му обърна внимание и замахна за челен удар. Зеленият меч политна от пода и се намери в ръката на Ларик. Той отби удара. Пол не успя да прецени инерцията си, увеличи я и проби щита на Ларик, преди той да нанесе ответния си удар.
Ларик залитна назад, Пол трудно издърпа острието си, отдръпна го встрани и нанесе силен ритник право в центъра на щита. Ларик се строполи. Пол замахна отново и изби меча от ръката му. Щитът се люшна настрани. Пол вече не беше в някаква благоприятна позиция за фехтовка, ала бе достатъчно близо, за да забие юмрук в корема на другия.
Щом удари, щитът падна, той захвърли оръжието си и заби десния си юмрук в челюстта на Ларик.
Ларик се изправи и вдигна длани пред лицето си. Беше притиснал корема си с прилепени един към друг лакти. Втурна се право към него. Пол отстъпи встрани. Замахна с лявата си ръка към главата му, ала не улучи.
Ларик се сниши и го сграбчи за коленете. Пол усети, че губи равновесие, посегна към рамото на Ларик, успя да сграбчи само ризата му и залитна назад. Разнесе се звук от раздиращ се плат.
— Убий го! Побързай! — обади се гласът в главата му.
Щом Пол падна, Ларик се опита да се хвърли отгоре му, но Пол го пресрещна с кръстосан удар и той падна настрани. В този миг Пол разбра какво точно трябва да направи.
Вдигна дясната си ръка на равнището на рамото си, с длан нагоре и се претърколи да възседне проснатия по гръб Ларик. Драконовият му белег затуптя. Мракът на линиите, които разделяха ивиците около него, се устреми към ръката му и се събра в черно кълбо от небитие, заличаване, смърт.
Замахна с кълбото към лицето на Ларик, ала очите му мярнаха нещо и той едва успя да се извърне и да захвърли смъртоносната сфера надалече.
Ларик започна да се противи и той го удари по върха на брадичката — веднъж, много силно. Усети как тялото на противника му се отпуска. След това пак се изправи на крака, отметна косата от очите си и се втренчи.
Бавно протегна ръка напред. Там, където беше откъснал ръкава на Ларик… Ръката на Ларик беше оголена.
Дланта му леко потрепна, щом докосна драконовия белег върху дясната китка на Ларик.
XVI.
Гласът на Райл Мерсон изпълни залата:
— Още ли е жив?
Пол не му обърна внимание, протегна ръка и махна кърпата от главата на Ларик. Отпред-назад през черната му коса минаваше един-единствен бял кичур.
Едва тогава Пол извърна глава и погледна набитата фигура, която току-що бе влязла в залата.
— Уби ли го? — попита Райл.
Пол се изправи и пристъпи към мъжа.
— Още никого не съм убил — рече той. — Но кой все пак е Ларик? И какъв ти е на тебе?
— Как така се освободи от наложеното ти заклинание?
— Не, ти ми отговори. Искам да разбера всичко за Ларик.
— Колко бързо забрави в какво положение се намираш — меко каза Райл. — Може и да си се освободил от прекия ми контрол, но каишката ти е къса.
После изговори думите, които разсеяха заклинанието за илюзия, човешката маска се свлече от Пол и отдолу се показа тялото на чудовище.
— Готов съм да изрека заклинанието за последното прехвърляне, за което ти говорих — ухили се Райл. — Само трябва да изрека думичката.
— Според мен няма да стане — отвърна Пол и волята му потече през драконовия белег, разтърси обгръщащия го образ на чудовище; чертите му се разтекоха и отново се обединиха такива, каквито си бяха открай време, а в косата му сякаш прошумоля невидим вятър и тя се обагри в естествения си цвят, сред който сияеше белият кичур.
Дрехите му висяха на парцали по него. Известно време диша тежко, но после се усмихна.
— А сега ми отговори — повтори той. — Кой е Ларик?
Райл пребледня.
— Едно време, когато с баща ти все още бяхме приятели, той повери малкия си син на моите грижи, даде го да чиракува при мен.
— Ларик е мой брат?
Райл кимна.
— По-голям е от тебе с около пет години.
— Какво си направил с него?
— Учих го на Изкуството, направих от него свестен човек, научих го да уважава приличието…
Пол бързо пресметна.
— Но той ти е бил и чудесна застраховка, когато си скъсал с баща ми, нали така? Имал си заложник, когото си противопоставил срещу гнева на бившия си приятел.
— Не се срамувам да си го призная — отвърна Райл. — Ти никога не си познавал баща си. Този мъж беше жив дявол. А беше и един от най-добрите магьосници по тези земи. Трябваше да се защитя по някакъв начин.