Може би той можеше да промени правилата, да промени средата… Може би по някакъв начин бе виновен за това, че позволява на другия да избира какво да бъде бойното поле. Толкова много неща не знаеше още…
Усети, че трябва да свърши с Райл възможно най-бързо. Освен от възможността Ларик всеки момент да се съвземе и да се притече на помощ на противника, Пол се страхуваше и от повтарянето на онзи ефект, който вече на няколко пъти бе изпитал — онази непредсказуема периодична загуба на силите.
Откакто се беше бил с Кет, той на няколко пъти се бе чудил дали всички тези съпътстващи игри със символите наистина са необходими в един сблъсък между магьосници. Тъй като ставаше въпрос за сблъсък на две воли, на сила срещу сила, и може би на лична енергия с лична енергия, струваше му се, че той би могъл да бъде опростен до най-същественото, а заврънкулките можеха да вървят по дяволите. Веднага му хрумна, че това е начин на мислене, свойствен на онези, които не са минали през обучение, на Лудите жезли. Когато се опитваше да имитира украшенията, които другите бяха усвоили през дългите години на обучение, той неизменно действаше бавно. Те го принуждаваха да играе по техните правила и това връзваше ръцете му. Очевидно имаше някакви предимства нещата да се вършат по този по-изтънчен начин, но точно в момента нямаше време за учене. Ето защо, когато се опита отново да се приближи, реши да опита алтернативния способ.
Леко развълнуван, угаси второто си зрение. Мъглите изчезнаха. Отново се намираше в залата, такава каквато си беше. Райл бе застанал близо до входа с отнесен поглед.
Пол вдигна десница, насочи я към Райл и заповяда другият да се строполи, да се сгърчи и да умре. Изведнъж драконовият му белег стана леден и той усети как силата нахлува през него. Продължи да съсредоточава волята си и силата, като вълна, потече в стабилен поток надолу по ръката му.
Райл залитна за миг, после се закрепи на крака. Изведнъж Пол се намери изправен върху буца земя — без изобщо да е помръдвал — сред могъщ поток вода, който се пенеше и от двете му страни. Райл стоеше върху малък остров малко по-надолу. Докато гледаше, водата отнесе отсамния край на острова на Райл и онзи бе принуден да се дръпне назад.
Но Райл вдигна ръце с напрегнат, съсредоточен израз на лицето. Устремът на водата започна да стихва.
Земята под краката на Пол потрепери. Водата се плискаше наоколо още известно време, после стихна. Това обаче не продължи дълго. Много скоро тя отново се раздвижи. Но този път потече към Пол. Той я гледаше и не можеше да отлепи очи от нея, а напорът й ставаше все по-голям. Пръстта под него започна да се размива.
Поклати глава, сякаш за да проясни съзнанието си. Райл пак го беше въвлякъл в символика. Едва сега Пол усети натиск, съвсем определено усещане за притискане по цялото си тяло. С всеки момент то ставаше все по-силно.
Съсредоточи отново енергията си.
— Изгори, стопи се, строполи се…
Натискът изчезна и Райл залитна, сякаш някой внезапно го бе ударил. Сега Пол го притискаше с цялата сила на волята си. Райл започна да се клатушка насам-натам, сякаш залюлян от силен вятър.
После изведнъж между тях изникнаха пламъци и се разгоряха, сякаш огромно духало бълваше въздух към Райл. Издигаха се от широката пропаст, която разделяше скалистия пейзаж около тях.
Докато Пол гледаше, ветровете стихнаха и пламъците се издигнаха право нагоре. После топъл бриз облъхна лицето му. Огнените езици започнаха да се накланят към него…
— Не! — изкрещя Пол и видението изчезна.
Все още усещаше бриза и горещината, докато най-накрая не овладя отново силите си. После и те стихнаха и той хвърли енергията си към противника с нова сила.
… Бе застанал на един планински връх, а Райл — на друг. Между тях вилнееше буря. Светкавици се сипеха върху двата хълма…
— Не — почти прошепна той. — Не и този път. — И отново се озова в залата. Продължи натиска.
… Всеки от тях стоеше върху буца лед, подмятана от оловносиво, разпенено море…
— Не.
Отново бяха в залата, а Райл го гледаше кръвнишки. Ръката го наболяваше, но вълните продължаваха да пулсират през нея.
… Около тях бе пълен мрак, заваля метеоритен дъжд…