Сниши се. Дали летеше над планински върхове, или над ниски хребети?
И накъде ли отиваше? Дали контролираше движението си, или само се носеше, или и двете? Или пък нито едно? Почти му се струваше…
Движеше се покрай едно от по-високите каменни възвишения. Изведнъж го заобиколи и пропорциите му станаха донякъде ясни.
На около десет фута под него демонска глава стърчеше набучена на кол. Черното люспесто лице бе сковано в гримаса, която би могла да бъде наречена усмивка. Очите му бяха широко отворени, много черни и сякаш втренчени право в него.
Усети нещо подобно на тръпка, щом се понесе край злокобната глава — със съвсем ясното впечатление, че тя му бе намигнала. Пустинята все така се простираше под него. Той се издигна сред бледо сумрачно небе, изпълнено с трепкащи звезди над облаците прах, понесени от вятъра. И тук духаше вятър, студен, и стенеше с нищо незначещи стонове.
Далече долу под него пейзажът се разми, фонтан от искри се издигна и пресече пътя му, но той го заобиколи отдалеч. Не след дълго въздухът се изпълни с метален тътен, като от удар по огромен гонг.
Ярък метеор проряза дълга, бавна пътека над него и пред него; чу звук, подобен на гръмотевица, макар че в небето нямаше ни облаче. Започна да се движи с все по-голяма скорост, а стенанията на вятъра станаха още по-пронизителни. Ниско долу под него тъмните и светли кръпки, съставляващи земята, се сляха в размазано море и започнаха да се преливат в мимолетни лица — издължени, изкривени, прекрасни, чужди, ядни, спокойни. Премина над разрушен град, над който се носеха и кръжаха черни силуети. Сред руините се стрелкаха сини светлинки. От време на време черните силуети се скупчваха върху някой от тях и го унищожаваха. Премина над черна кула, от която се носеше прекрасно, елейно пеене. Ниско, многокрако същество със сочна, напукана кожа се бе излегнало върху нея като изгнила слива. Медна колесница преплува безшумно във въздуха. Караше я смъртнобледо същество, увито в яркожълта дреха, теглеха я същества с дълги опашки, чийто дъх излизаше на бели валма. Дъхът замръзваше и ветровете го понасяха като ледени кристали. След миг видението изчезна и той започна да се съмнява дали изобщо го е видял.
Звън, сякаш звъняха хиляди малки камбанки, придружаваше полета му над сива равнина. Армии от демони и хора стояха застинали в сгърчени пози, сковани от някакво древно заклинание, чиито ръбове той докосна. Пред него се бе ширнал хоризонтът в цялата си дължина — тънкият, неравен край на света, издигащ се нагоре. Съсредоточи вниманието си върху него.
Хоризонтът се превърна в назъбена като трион лента, после в крепост — могъща, извисяваща се, черна. Много дълго му се струваше, че нещо ще го повлече нататък и той ще се разбие върху яките стени. После светлината се промени, а след нея и цялата гледка и той разбра, че крепостта е невероятно далеч, невероятно огромна. Когато разбра, че трябва да прелети над нея, нещо се стегна вътре в облака на неговото същество.
Под него скритата картина на земята му се разкриваше в спорадични проблясъци. Вече не виждаше зад себе си, но смътно усещаше, че нещо го следва. Той бързо нападна замръзналата част на съзнанието си с въпроса какво е то, откъде иде… не постигна нищо. Кратката трескавост премина и забравата го изпълни. Продължи да съзерцава света пред себе си и осъзна, че и преди е минавал оттук. Разбра, че този път бе по-различно, че сега имаше мисия, която трябва да изпълни.
Планините се извисиха пред него още по-огромни и той разбра — независимо каква бе природата на неговото тяло — че няма да мине лесно през тях. Загледа се внимателно в силуета им — търсеше по-ниско място, процеп — каквото и да е, което би могло да улесни преминаването му отвъд. Стори му се, че вляво забеляза такова място и се напрегна, за да насочи курса си нататък.
Когато това наистина стана, се изненада. Това бе първият му доброволен акт, за който се сещаше, откакто бе дошъл в съзнание и се зарадва, когато усилието му даде плод. Ала веднага се зачуди какво ли го е водило насам до този миг.
После усети, че нещо го дърпа, или пък го тегли. Нещо отвъд планините, нещо, което му бе дало малко преднина, за да пристигне в неговите земи колкото се може по-бързо, цял и невредим. Отново се напрегна и полетя още по-бързо.
Щом се приближи до планините, му се стори, че става все по-осезаем отпреди. Започна да усеща съпротива, да чувства ударите на ветровете.