Той се закрепи във въздуха и отново се издигна нагоре. Докато се издигаше, се доближи още повече до лицето на скалата. Този път успя да се издигне по-високо, преди пищящите ветрове отново да го хвърлят назад.
При третия си опит той се придвижи бързо и се издигна нагоре с голяма мощ, а планинският склон се превърна пред очите му в размазано тъмно петно. Когато ветровете най-накрая го подхванаха, той започна да се бори с тях и почти достигна светлата пролука, преди те отново да го хвърлят надолу.
На четвъртия път се опита да атакува под друг ъгъл и бе отхвърлен назад почти веднага.
Понесе се ниско над земята, докато възстанови ориентацията и стабилността си. Събираше сили. Отново съсредоточи енергията си. После започна да се издига.
Този път следеше най-добрия курс, по който бе минал досега, близо до лицето на планината. Метна се напред в опит да надхвърли и най-голямата си досегашна скорост.
Вятърът се завихри и започна да свири на него, сякаш беше струна на музикален инструмент. Докато се бореше, той туптеше в такт с неговите вибрации. Продължи да се издига, въпреки натиска, но усети, че енергиите, които съставляваха неговото същество, бързо се разпадат. Обзе го чувството, че ако този път не успее и не мине отвъд, сигурно ще бъде пометен и ще се носи насам-натам половин век, преди да възстанови достатъчно силите си, че да опита отново.
Ударите се увеличаваха и той усети, че влага и сетните си сили, за да продължи издигането нагоре. Моментно затишие му позволи да напредне доста, но атаката започна, едва когато той приближи пролуката.
— Който и да си ти, който ме викаш — извика той безмълвно към пролуката, — ако наистина искаш да дойда при тебе, то помогни ми малко!
Почти веднага усети дърпането — и за пръв път го усети повече като физическо чувство, отколкото като психо водачество. Добави към него и собствената си енергия и усети, че се издига по-бързо. Премина отвъд най-високата точка, която бе достигнал в предишните си усилия. Сега пролуката бе насреща му и оставаше само да завие и да избере откъде да мине.
Отново се напрегна и онова нещо отново го затегли, този път отпред. Навлезе в пролуката.
Беше се надявал, че след като навлезе в цепнатината, ще намери подслон от ветровете, но сега усети насреща си въздушно течение. Подслони се в една ниша в стената отдясно, събра сили и се замисли откъде да продължи. Бе съзрял пред себе си възвишения и други отвори в стените.
Надвивайки ветровете, той пое напред и се подслони под една скална издатина вляво. Вятърът свиреше край него и дълги висулки от ледени кристали проблясваха в тъмните пукнатини сред камъка. Той се напрегна отново, напредна още малко и отново се подслони. Дърпането бе спряло… или по-скоро бе преминало на умствено ниво. Усещаше го като някакъв зов.
Щом почувства, че е събрал доста сили, той навлезе във виелицата и отново полетя напред. И така, лека-полека, успя да премине през дългото дефиле и най-накрая се намери сгушен на последното защитено място, точно преди изхода на прохода. Докато чакаше там, се замисли какво му предстоеше оттук нататък. Реши, щом се измъкне от процепа, веднага да се дръпне плътно до по-близката стена, за да не го завлече обратно вятърът.
Щом измина и последното разстояние, съзря тъмно, древно море, далече напред, после се плъзна встрани и усети как ветровете го подемат и го изхвърлят нагоре към небето.
Издигна се бързо и светът се завъртя като калейдоскоп в сетивата му, каквито и да бяха те. Ветровете го подхвърляха напред и назад край планината, а после усети, че пада… нещо го улови и го прекара през подобен на ренде вихър. Щом всичко това свърши, той отново политна надолу. Сетивата му бяха в пълен безпорядък.
След известно време забави ход и отново усети придръпването. Понесе се далеч от областта на силните ветрове и продължи да се снишава. Постепенно гледката отново се проясни пред очите му.
Долу под него се простираше върху тераси фантастичен град, който се спускаше чак до неподвижното море и сякаш продължаваше и под повърхността му. Сградите бяха асиметрични, много от тях — от покрит с тъмна патина метал, простираха се и наляво, и надясно и лустросваха хоризонта. Нещо го накара да се приближи. Покрай него се носеха кули от разноцветен дим, натежал от тежки парфюми. Необикновените перспективи и бледата светлина постоянно мамеха зрението му. Сниши се и съзря долу демони, които се разхождаха със своите любовници-хора; от отвратителните петоъгълни сгради се носеше странна, бавна музика. Полетя над една улица, покрай която се издигаха гротескни статуи, всички до една бавно въртящи се във вековен фигурален танц. Някакво огромно същество, оковано с вериги зад ръждясали колони, не спираше да ридае над каменен басейн, от който минувачи пълнеха зелените си чашки. Далеч отвъд морето бледи проблясъци, като топли светкавици, оцветяваха сумрачното небе. От гледката му се зави свят; накъдето и да погледнеше, съзираше нещо ново, което не разбираше докрай. Като например високата жълта кула близо до морския бряг. Там стърчеше черната статуя на полуптица — полужена…