— Пол! Ставай! Събуди се! Бързо!
Посланието…
Усети шамар по лицето си. Лице? Да, имаше лице…
— Събуди се!
— Не… — измънка той и се вкопчи още по-силно в жезъла.
Жезъл?
Отвори очи. Виждаше лицето /пред себе си размазано, но въпреки това то му беше познато отнякъде. Приближи се и чертите му се откроиха ясно.
— Миша ръкавичка…
— Ставай! Веднага! — сръчка го дребосъкът. — Другите вече са се размърдали!
— Други ли? Не раз… Ох!
Пол се надигна с мъка. Миша ръкавичка му помогна да седне. И щом седна, видя, че онова, което стискаше в ръце, беше скиптърът на баща му.
— Откъде го измъкна пък това?
— После ще ти обясня! Вземай го и го използвай!
Пол се огледа из залата. Ларик се бе претърколил и беше обърнал лице към него. Очите му бяха отворени, но погледът му беше празен и неразбиращ. Срещу него, близо до вратата, стенеше Райл Мерсон, който тъкмо се беше размърдал. С ъгъла на окото си Пол забеляза, че ръката на Таиса се вдига. Спомни си думите на Спайър за липсата на воля и се втренчи в него, докато онзи се опитваше да се надигне.
— Всичките ли са ни врагове? — попита Миша ръкавичка. — По-добре се заеми веднага с онези, които действат по-бързо!
— Измитай се оттук — рече му Пол. — Бързо!
— Не мога да те оставя точно сега!
— Трябва! Както и да си се вмъкнал тук…
— През прозореца.
— Значи пак през него ще се измъкнеш. Давай!
Пол се вдигна на едно коляно и издигна скиптъра пред себе си, втренчен в Хенри Спайър. Миша ръкавичка се скри от погледа му, но Пол не можеше да разбере дали е офейкал или просто се е дръпнал. Отнякъде в ноздрите му нахлу мирис на дракони.
Ръката му вече пулсираше и той потръпна благодарно, задето силата не го бе изоставила отново. Статуетката все още си беше на мястото там, върху диаграмата, с лице срещу Портата. Стана на крака и изпрати волята си по скиптъра. Той жегна дланите му в отговор. В ушите му прокънтя протяжна, беззвучна органна нота.
Изобщо не усещаше никакво съмнение в това, че Спайър трябва да умре. Ако го оставеше жив, това щеше да е по-голямо престъпление, отколкото да го убие, защото щеше той да носи вината за всяко зло, което онзи би могъл да сътвори.
С гръмотевичен звук от върха на скиптъра изскочи струя от почти течен пламък и падна върху Хенри Спайър. Залата грейна ярко и сенките започнаха да се надбягват по грапавите стени.
После пламъкът се разцепи като змийски език и Пол видя, че Спайър е застанал между двата пламъка с вдигната десница.
— Как успя да го напипаш пък това? — надвиха той ревящия огън.
Пол не отговори, а се напрегна с всички сили да събере пламъците в един. Като окървавена ножица в разтреперана ръка, пламъците започнаха да се приближават, после да се отдръпват от мъжа в средата. Пол усети, че ответния натиск се усилва, а после утихва, сякаш силата на Спайър на моменти му изневеряваше.
— Тоя дракон отвън е твой, а? — обади се Спайър. — Сигурно добре си го обучил. Не мога да ги понасям тия дракони. Миришат на прокиснала бира и развалени яйца.
Пламъкът изведнъж се разтвори широко и започна да настъпва обратно към Пол.
Пол заскърца със зъби и пламъците спряха. Изведнъж осъзна, че дори и със скиптъра, Спайър явно продължаваше да го превъзхожда. Силата на Спайър все повече нарастваше, а неговата собствена явно бе стигнала границите си. Пламъците започнаха да се колебаят, но продължиха да настъпват към него. Знаеше, че вече е твърде късно да нападне по друг начин и че дори и да можеше, това нямаше да промени нищо.
— Силно оръжие държиш — бавно рече Спайър, сякаш четеше мислите му. — Но едно оръжие е добро точно колкото е добър онзи, в чиито ръце се намира. Ти си млад и едва наскоро си придобил силите си. Задачата, с която си се натоварил, не ти е по силите. — Той пристъпи напред и пламъците зловещо изръмжаха. — Но и без това се съмнявам, че е по силите на някого.
— Млъкни! — кресна Пол и се опита да потуши пламъците, но не успя.
Спайър пристъпи отново напред и спря, тъй като напънът на Пол, придружен от изблик на гняв, отново хвърли пламъците към него.
— Ако упорстваш, изходът може да бъде само един — продължи Спайър, — а аз не искам да се стига дотам. Чуй ме, момченце, щом си толкова добър, че успя да ми навлечеш толкова неприятности, значи наистина много те бива. Ще ми е много жал, ако се наложи да те унищожа, особено след като нямам причина да го направя.
От прозореца проехтя силен трясък и един куршум рикошира в стената. Спайър и Пол погледнаха едновременно нататък.
Миша ръкавичка стоеше на прозореца, облегнал лакти на широкия каменен перваз. Пистолетът, насочен към Спайър, още димеше в ръката му. Сякаш се бе вцепенил. Плъзна се надолу и пистолетът изтрака върху камъка.