Премислих няколко възможни варианта на действие, които бих могъл да предприема срещу Спайър, отхвърлих повечето — дори онзи, който включваше наводняване на залата чрез отклоняване на водите на близкия подземен поток. Иначе това безкрайно ме привличаше естетически.
Най-накрая изборът се стесни до една-единствена възможност и ми оставаше само да реша за подходящата цветова гама.
Цвят на авокадо, почти бледорезедаво — реших аз накрая.
XXII.
Щом Пол чу гласа в главата си, той се претърколи встрани и отвори очи. Нямаше сили за нищо повече. Положението не се беше променило, както му се струваше. Вони вече не изглеждаше млада, а като уморена жена на средна възраст. Спайър също изглеждаше поувяхнал, но в жестовете му все още личеше известна жизненост. Миг по-късно стана ясно, че мъжът ще победи.
В дъното на стаята нещо тихо изсъска. Спайър погледна нататък и лицето му застина. Ръцете му замръзнаха посред поредния жест. Вони също погледна нататък и резултатът бе същият.
Пол се помъчи да извърне глава и когато успя, съзря изключително отвратително създание. Оказа се демонското тяло, в което той самият бе натикан за кратко, което бързо променяше формата си. Вместо глава то носеше корона от пламъци — в цвят авокадо, почти бледорезедаво.
Пол чу как Таиса изпищя. А по лицата на Спайър и Вони се изписаха такива изражения, сякаш всеки от тях обвинява другия за появата на чудовището.
В този миг в шепите на Райл Мерсон проблесна светлинка и падна върху гърдите на Спайър. Спайър залитна назад, махна с ръка, сякаш да я прокуди и бързо метна поглед към Райл.
Пол вдигна ръка и започна да я движи, сякаш правеше магия, макар че силата му отново бе изчезнала, а драконовият белег не помръдваше. Веднага щом гласът прокънтя, Спайър понечи да се прикрие:
— Проклятието на Рондовал те стигна, Хенри Спайър!
Демонското тяло с глава от пламък се приведе напред и Спайър — пребледнял — се обърна, сграбчи статуетката и я издигна пред себе си.
— Служих ви! — изкрещя той. — А сега е ваш ред! Сега, или никога!
От огледалото на Вони плисна светлина и се насочи към Спайър. В същия миг откъм масата се разнесе силно скърцане.
Светлината от огледалото не достигна Спайър. Някъде близо до фигурката — на ръка разстояние пред магьосника — тя сякаш изчезваше някъде. Камъните по статуетката изведнъж засияха като малки разноцветни огънчета.
Тъмна сянка се спусна напред към Спайър иззад демона. Тя подмина зловещото създание, подмина тежкото дървено кресло до масата, подмина и самия Спайър, завъртя се във въздуха, падна на земята и се втурна напред. Удари Спайър под коленете.
Магьосникът се строполи в креслото, все още вкопчен в пламтящия образ.
Столът се наклони назад и бързо се издигна над земята, тъкмо когато Проклятието на Рондовал се метна към него. Описа широка дъга над стаята и над устремилия се към него отмъстител с огнена корона.
Втурна се към стената, внезапно спря и се стрелна право през прозореца.
Белфаниор възстанови равновесието си, обърна се и се метна след него, разперил нокти. Сграбчи края на жълтата мантия на Спайър, която плющеше по вятъра.
Креслото се разтърси, Спайър изхъхри и се хвана за гърлото. После отпусна хватката си и мантията отхвръкна. Креслото отново полетя напред и изхвърча през прозореца.
Пол чу смаян вик, последван от драконски рев. Миг по-късно се разнесоха и пистолетни изстрели. После чу как Миша ръкавичка ругае, та се къса. Подпря се на вдървената си ръка и започна да се надига, залитайки. Усети ръката на Райл върху рамото си.
— Леко… — обади се Райл. — Следят го. В безопасност сме.
Дебелият магьосник му помогна да седне, после огледа Таиса, Ларик, Вони.
Старата жена седеше на пода. Огледалото бе захвърлено настрани. Главата на Ибал почиваше в скута й и тя тихо му говореше нещо, почти гукаше. Щом усети погледа на Райл, прикри лицето си с ръка. Райл бързо отмести поглед.
Ларик отново се размърда. Райл се надигна бавно, тромаво, на крака и закрета към дъщеря си. Пол успя да съзре за миг лицето му.
— Господарю — рече Белфаниор и се просна по очи пред Пол, — призова ме и аз дойдох. Извинявам се, задето този човек избегна гнева ми.
— Но какво… кой си ти? — попита Пол и отдръпна изведнъж затопления си крак по-далеч от склонената глава, пламтяща в пламъци в цвят авокадо, почти бледорезедаво. — И, моля те, стани, ако обичаш.