Но щом отключването на процеса, който води до полудяване, е свързано с някакъв вид неврологично предразположение към душевни страдания, то би могло да бъде стимулирано от фактори, свързани с околната среда и въобще от така наречените външни фактори. Както вероятно доказва боледуването на Хенри VI Английски и на Ерик XIV Шведски, стресът е един от най-изявените такива фактори, който води до психичен срив. В някои случаи психоневротичните разстройства представляват своеобразно бягство от ударите и трудностите, които човек понася в ежедневието си, и понякога могат дори да доведат до развиване на творческото начало у човека, както показа сър Джордж Пикъринг в своята книга „Креативно боледуване“ (Sir George Pickering, Creative Malady). Лудвиг II Баварски се спасява от политическата криза, като се потапя в музиката на Вагнер и планира своите фантастични замъци. Обратното обаче също е вярно: лудостта може да се засили, ако обръщаме прекалено внимание на някаква наша вътрешна потребност — истинска или мнима — или се опитваме да потиснем вътре в себе си някакъв непоносим конфликт. И така, независимо дали се проявява под формата на съсипващ срив, или на относително леко нервно заболяване, психичното разстройство винаги се появява на бял свят, предизвикано от някакъв повод.
Основното ментално разстройство, от което лудите крале и кралици, изглежда, са боледували, е шизофренията и маниакално депресивните състояния, които имат твърде сходна симптоматика. Шизофренията е термин, означаващ психично състояние, включващо много широк спектър от степени на неговото проявление. Както показва самата дума, то се свързва с временната загуба на някои видове основополагащи качества на ума като говор, двигателна активност и усещане; „временна загуба на психични функции, което води до фрагментарност на личността“, но тази фрагментарност не трябва да се смесва с раздвояването на личността. Възникването на болестта се характеризира със съществени изменения в начина на мислене, говорене и поведение или както пише сър Гордън Кларидж, „с хаотични взаимодействия между личността и околния ѝ свят, приемащи вида на често възникваща физиологична възбуда, неустойчиво внимание, резки промени в настроението, изкривени представи за действителността, деформирано мислене и говор, които пречат на социалното общуване на личността“. В най-активно изразената си форма шизофренията може да предизвика халюцинации, ексцентрични налудничави мисли, некоординирано или нелогично говорене и неадекватни емоционални реакции. Шизофренната параноя може да предизвика насилствени действия, каквито без съмнение се наблюдават в живота на Шарл VI Френски, Ерик XIV Шведски и Кристиан VII Датски.
В умерената си форма шизофренията невинаги представлява трайно болестно състояние, но дори и след като пациентът възстанови здравето си, е най-вероятно в него да останат следи от някакво трайно ментално и емоционално увреждане. Шарл VI Френски например има периоди на просветление, през които поема юздите на държавното управление, но менталната му издръжливост очевидно не е много продължителна. По някое време Ерик XIV Шведски се възстановява, но в крайна сметка умира в състояние на умопомрачение. Кристиан VII Датски също има периоди на просветление, но през по-голямата част на продължилото му над четиридесет години управление обикновено не е напълно с всичкия си. Шизофренията може да се появява от време на време — през няколко години, или да засегне своята жертва само веднъж през целия ѝ живот. Най-накрая обаче тя може да се превърне в перманентно състояние на духа, което на практика води до психично разпадане на личността. Податливостта към това заболяване очевидно зависи от уязвимостта на нервната система на организма, обусловена от генетични фактори и от темперамента, както и от взаимодействията със заобикалящата ни жизнена и семейна среда. С изключение на най-тежките случаи, шизофрениците не губят напълно връзка с действителността, но обикновено имат деформирана и непълна представа за нея. Те не са и съвсем неосведомени по отношение на проблемите на собственото си здравословно състояние.