Чатам не е единственият виден английски министър, чието здравословно състояние се срива, докато е на поста си. Отличният външен министър, лорд Касълрей, който играе важна роля в подготовката на мирните договори след края на Наполеоновите войни, получава умопомрачение през 1822 г. За тази криза вероятно допринася донякъде и стресът, предизвикан от неговата непопулярност в обществото, но той е силно засегнат и фактически е направо обсебен и от един избухнал малко преди това скандал. Става дума за ареста на епископа на Клохър, който е заварен в една лондонска кръчма — „Уайт Харт“ на Сейнт Олбънс Плейс в Уестминстър — без червените си епископски панталони в откровено интимна сцена с някой си Джон Мовърли, волнонаемен войник от Първи гвардейски полк. Без ни най-малко основание Касълрей започва да се притеснява, че също е застрашен от уличаване в хомосексуализъм. Той споменава за това на крал Джордж IV, който съвсем естествено отказва да приеме сериозно тези опасения, в резултат от които министърът предполага, че може да се наложи „да бяга от правосъдието“ и да потърси убежище „на края на света“. Касълрей е под силен стрес седмици наред, поради което има пристъпи на амнезия, а почеркът му става нечетлив. Неговите лекари са разтревожени, че в резултат от това министърът неусетно може да полудее, и нареждат бръсначите да бъдат изнесени от спалнята, но на 12 август 1822 г. болният все пак прерязва гърлото си с джобно ножче.
Проблемите, засягащи политиците и техните избиратели, през двадесети век са малко по-различни от онези, с които се сблъскват Чатам и Касълрейдж. Повечето политици, заемащи отговорни постове през това столетие, не са нито шизофреници, нито луди, макар че малко по-нататък ще видим, че изключение от това правило може би трябва да се направи за диктаторите. Но дори и при това положение техните умове пак понякога са чувствително и дори катастрофално засягани от заболяванията, от които страдат.
Основната теза, защитавана в тази книга, се състои в твърдението, че много пъти между физическото и менталното здраве съществува неразривна връзка и че разделянето на едното от другото е напълно изкуствено. Все пак трябва да подчертаем, че влошеното здравословно състояние, било то във физически или в душевен аспект, не пречи непременно на съзидателните способности на онези, които градят политическа или академична кариера. Франклин Рузвелт и Джон Ф. Кенеди са велики американски президенти, а математикът Стивън Хоукин от Кеймбриджкия университет доказа, че физическият недъг не е непременно пречка за проява на изключителна творческа сила. От друга страна, и лудостта не е непременно творчески стерилна, особено в областта на изкуствата и литературата. От разгледаните досега случаи обаче трябва добре да е проличало, че душевното разстройство се отразява по твърде отрицателен и дори направо катастрофален начин върху характера на владетелите и върху начина, по който те управляват. Дори и при такива обстоятелства понякога се случва то да породи творчески проекти. Така например римският император Нерон е притежавал и положителни съзидателни качества. Руските царе Иван Грозни и Петър I проявяват брилянтна градивност като държавници. Богатото въображение на Лудвиг Баварски е предвестник на неговите артистични прояви.