Тиберий е вече на петдесет и шест години, когато сяда на римския престол и до края на живота му остават още двадесет и две години. Макар че лицето му е набраздено от язви, дължащи се на някаква кожна инфекция, които той се опитва да скрие чрез различни мазила, иначе здравословното му състояние, общо взето, е добро. Той дори е толкова силен, че е способен с ръце да разчупи на две зелена ябълка. Вероятно страда от един вид зрителен дефект — хемералопия, защото, както твърди Плиний, през деня зрението му е затруднено; за сметка на това през нощта вижда като бухал. До голяма степен вкусовете му издават скромност и дори скъперничество, а любимите му храни са аспарагусът, краставиците и плодовете. За сметка на това е толкова пристрастен към алкохола — на младини поне, че войниците му го наричат с прякора Биберий25. Прекаленото пиене може да е допринесло и за психичните му проблеми. Впрочем, алкохолизмът нерядко върви ръка за ръка с държавното управление.
Тиберий може би наистина не е искал да става император. Студен и безличен, той не се и опитва да спечели симпатиите на римските граждани и не им осигурява полагащите им се хляб и зрелища, поради което те веднага го намразват. Но през ранните години на принципата му неговото управление се очертава като съвестно и ефикасно; той се стреми да издига върховенството на Августовото право и да потиска племенните вълнения по границите на империята.
Но се забелязват и следи от пропукване на така изградената фасада, които разкриват не само нарастващо чувство на несигурност у императора и неговата все по-голяма параноя, но и други черти на неговия характер като например ексцентричност, безчувственост, невъзможност да се разчита на неговата дума, еднаква отмъстителност спрямо врагове и приятели — все симптоми на психична неуравновесеност. Става все по-ясно, че някаква язва раздира характера и личността на Тиберий. Неговите все по-нарастващи страхове се проявяват и в отношенията му към неговия племенник Германик, син на по-големия му брат Друз, женен за Агрипина — безскрупулната и енергична дъщеря на Юлия (бившата съпруга на Тиберий).
Тиберий завижда на Германик за това, че той се възползва от своето положение и от успехите си, за да трупа престиж сред поданиците на империята, което императорът смята за заплаха за своята власт. По онова време Германик е млад и привлекателен военачалник, любимец на народа, върху който сякаш добрите феи орисници са изсипали всичките си най-хубави дарове, с изключение на един — доброто здраве. Защото е известно, че Германик страда от епилепсия — болест, която той е орисан да предаде по наследство, и то с фатални за империята последствия, на сина си, бъдещия император Гай Калигула. Но съдбата сякаш решава да свали от политическата сцена популярния Германик, защото той се разболява тежко, а според слуховете е отровен по заповед на Тиберий, имайки предвид омразата му към него. Така или иначе, императорът се страхува да не го посочат като извършител на това гнусно деяние и решава, че най-добре ще бъде да намери изкупителна жертва и това е собственият му легат и доверен човек — Калпурний Пизон. Набеден по този начин, Пизон се завръща у дома си и си прерязва гърлото според добрата тогавашна традиция на римския стоицизъм. Тиберий пък се оплаква, че с този си акт Калпурний се е опитал да посочи императора като отговорен за смъртта му. Но това по-късно става характерно за психопатичното поведение на императора — да жертва с готовност хората, които са му послужили да запази себе си.
Отстраняването на Германик обаче не решава проблема с престолонаследието, защото двамата му по-големи синове — Нерон и Друз, са предпочитани като наследници на трона пред собствения син на Тиберий, също с името Друз. След смъртта на Германик претенциите към престола на децата му се представляват от неговата вдовица Агрипина — жена, следваща примера на Ливия и притежаваща по думите на Тацит („Анали“, III, 4) „ненаситна жажда за власт“, и то до такава степен, че нейната „мъжка амбициозност я отклонявала от типичните за женския ѝ пол пороци“. Подозрително настроен към нейните мотиви и осведомен за огромната ѝ популярност, Тиберий гледа на нея с нескрита омраза.
Междувременно той позволява все повече и повече власт да бъде съсредоточена в ръцете на префекта на преторианската гвардия Сеян. От своя страна императорът става все по-немарлив към делата на управлението и интересът му към властта, който никога не е бил голям, постепенно съвсем затихва. При това той вярва, че в лицето на Сеян се е сдобил с предан слуга, който обаче използва привилегированото си положение, за да увеличава собственото си богатство, и вече отправя поглед към имперския престол. С тази цел успява да уреди елиминирането на Агрипина, вдовицата на Германик, както и на двама от нейните синове. Така най-малкият ѝ син Гай, или Калигула, както и малкият внук на императора — Тиберий Гемел, остават единствените близки по кръв наследници на остарелия Тиберий. Той междувременно е отхвърлил желанието на Сеян да се ожени за вдовицата на сина му26 и на префекта не му остава нищо друго, освен да чака и да се надява.