Лошото здравословно състояние на Уилсън, макар и на пръв поглед застрашително в перспектива, изглежда, не се отразява зле върху политическите му решения през първите му години като президент, нито пък се случва като с Франклин Д. Рузвелт, който успява да постигне впечатляваща победа на ума над тялото. Той е роден в богато аристократическо семейство, а чичо му Тиодор е президент на САЩ в първите години на двадесети век202. През 1905 г., когато е двадесет и три годишен, Франклин се жени за своя пета братовчедка, Елинор — красива и интелигентна жена. По-късно става адвокат и през 1910 г. влиза в политиката като сенатор от Демократическата партия в сената на щата Ню Йорк. Енергичен и настоятелен, справедлив и предизвикващ симпатиите на другите, той е сред твърдите привърженици на Уилсън и през 1920 г. се кандидатира за вицепрезидентския пост, но без успех.
През август 1921 г. Рузвелт и семейството му отиват на почивка в лятната си вила на остров Кампобело в Ню Брънсуик, Канада. След една следобедна разходка с лодка той се притичва на помощ при гасенето на горски пожар на съседен остров и прегрял от напрежение, решава да поплува в близкото езеро, което при прилив става част от залива Фънди. След плуването в студените води Рузвелт се разболява и вдига висока температура; усеща силни болки в гърба и краката, което е симптом на инфекциозната болест полиомиелит203. Недалеч от мястото, където бъдещият президент прекарва лятната ваканция, почива и известният по онова време хирург, осемдесетгодишният У. У. Кийн, който двадесет и осем години по-рано изиграва решаваща роля за спасяването на живота и на политическата репутация на президента Грувър Кливланд. Той страда от рак на горната челюст, която през 1893 г. докторът (в първата година на втория му президентски мандат) оперира успешно и замества с имплант от вулканизирана гума. Опасният медицински проблем остава в тайна от обществото и кариерата на президента Кливланд е спасена.
Кийн обаче не познава детския паралич и поставя на Рузвелт диагноза „нараняване на гръбначния стълб“, като му предписва интензивен масаж, което всъщност е най-лошото, което може да се направи в случай на полиомиелит. Две седмици по-късно Рузвелт все още има силни болки и парализирането му напредва. Тогава го преглежда доктор Робърт У. Ловет от Бостън, който поставя правилна диагноза и спира масажите.
Рузвелт обаче се възстановява само частично. Той опитва всички възможни физически упражнения, които биха укрепили мускулите на тялото му и прекарва доста време в Уорм Спрингс, Джорджия — топли минерални бани с постоянна температура 31 градуса по Целзий, които облекчават състоянието му. Но, така или иначе, той никога не успява да се възстанови напълно и краката му остават неподвижни. Не може да ходи, без да ги стяга с тежки метални скоби и да стои прав без чужда помощ. В психологически план болестта му го изправя пред едно предизвикателство, което той посреща мъжествено и решително. „Болестта на Франклин, спомня си Елинор, се превърна в благословия за него, защото тя му даде сили и смелост, които той не притежаваше. Наложи му се да размишлява върху фундаменталните въпроси на живота и да научи най-великия от всички уроци: този на безкрайното търпение и непреставащото нито за миг постоянство.“
През юни 1924 г. Рузвелт присъства на конференцията, завършила с номинирането на А. Л. Смит за кандидат-президент от Демократическата партия, който всъщност не успява на изборите, но смелостта на Франклин да се яви на конференцията в инвалидна количка предизвиква възхищението на присъстващите и се превръща в своеобразна прелюдия към издигането на собствената му кандидатура за президент през 1932 г.
Едва ли е нужно да припомняме за постиженията на Франклин Д. Рузвелт: „Новият курс“; програмата за възстановяване на американската икономика; симпатията му към потиснатите и инвалидите, защото собственото му здравословно състояние му помага да ги разбира по-добре; ролята му в международните отношения и най-вече за влизането на Съединените щати във Втората световна война през 1941 г. и така нататък. И въпреки това неговите здравословни проблеми рано или късно неизбежно си казват думата. Но още преди да бъде прикован към инвалидната количка, въпреки иначе крепкото си здраве той често боледува: от тифус през 1912 г., възпаление на апендикса през 1914 г., остра ангина през 1916 г., флегмонозна ангина през 1918 г. и накрая операция на сливиците през 1919 г., която според някои специалисти е причина за намалената имунна защита на организма му срещу полиомиелита, от който се разболява по-късно.