Главен медицински консултант на президента става един моден по онова време нюйоркски лекар, д-р Макс Джейкъбсън, който лекува множество знаменитости като например Труман Капоти и Тенеси Уилямс. Джейкъбсън, когото Кенеди нарича с прякора „Доктор Добре съм“, придружава Кенеди във Виена, където президентът трябва да се срещне със съветския лидер Никита Хрушчов. Има известно основание да се предполага, че лекарствата, които Джейкъбсън му предписва, имат вредни последствия за организма и през април 1975 г. Академичният съвет на щата Ню Йорк отнема лекарските му права, след като е обвинен в четиридесет и осем случая на непрофесионализъм.
Бихме могли да продължим с предположенията относно психичните и здравни проблеми на някои от американските президенти и през последните години. Така например изглежда, че Ричард Никсън има склонност към мегаломания. Той казва на един от спътниците си в президентския самолет, докато кръжи над Вашингтон и Белия дом: „Виж, виж всичко това! То е мое!“ Прибягването на госпожа Рейгън към астрологията става символ на управлението на един изключително популярен, но доста остарял президент, който никога не е имал голям интерес към държавните дела. Но без съмнение казаното дотук е напълно достатъчно, за да се убедим, че и в Страната на свободата заемащите най-високи постове не са лишени от недостатъци.
За разлика от тях Макензи Кинг, министър-председател на съседната на САЩ Канада, няма здравословни проблеми, но от дневниците му става ясно, че има психични отклонения, проявяващи се във вярвания в странни неща като спиритуализъм; викане на духове; некромантия. Всички тези увлечения доминират в личния му живот. Въпреки че опитите категорично да се отхвърли предположението, че тези вярвания са повлияли съществено върху политическите му решения, твърде е вероятно в някои случаи онова, което става в затворения му личен живот, да намира отражение и в обществената му дейност.
Уилям Лайън Макензи Кинг е може би един от най-успешните канадски политици на двадесети век, задържал се на министърпредседателския пост по-дълго от който и да било премиер на страните от Британската общност, включително и сър Робърт Уолпол. Независимо от кризите и разцепленията в неговата партия и без да е обаятелен или изключителен оратор, той превръща Канадската либерална партия в непобедима политическа фаланга. Неговата кариера несъмнено е безпрецедентно успешна.
Но в личен план Кинг притежава загадъчен и сложен характер. В детството си и дори много години след нейната смърт през 1917 г. той е под силното влияние на майка си Изабел Грейс — дъщеря на Уилям Лайън Макензи, водач на неуспешния бунт в Торонто през 1837 г., от когото Макензи Кинг вероятно е наследил своя жив интерес към либерални и социални реформи. Дори на младини Кинг изглежда самотен. Не е безразличен към слабия пол и подобно на У. Ю. Гладстон проявява известен интерес към въпроса за реабилитацията на проститутките, към чиито услуги вероятно е прибягвал от време на време. Има и едно много близко, но без съмнение не на хомосексуална основа приятелство със своя състудент Бърт Харпър, чиято ранна смърт от удавяне в опита му да спаси един кънкьор, причинява на Кинг дълбока и искрена скръб. След този инцидент Макензи Кинг става още по-самотен и има само няколко близки приятели; живее затворено зад стените на „Лориър Хаус“ — неговото извънградско имение край Кингсмиър, където се подвизава като провинциален земевладелец.