Общо взето, електоратът в повечето държави обикновено е обладан от наивната вяра във физическата и умствената пригодност на мъжете или жените, които избира да го ръководят — доверие, което последвалите събития на това управление могат и да не оправдаят. Но колкото по-демократичен е изборният процес в една страна, толкова по-големи са възможностите за предотвратяване на евентуални злоупотреби в тази насока. Както обаче още Жан-Жак Русо е забелязал с неудоволствие, но с чувство за реалност, общата воля също не е непогрешима. Изборът на мнозинството невинаги е правилният избор, тъй като хората често се подвеждат от чисто ефимерни емоции, от привидности, създавани от медиите или от изопачената реторика на някой болен мозък. Да бъдем нащрек срещу подобни опасности, е може би най-доброто средство за защита срещу пораженията, които могат да предизвикат умствената неуравновесеност или физическите заболявания на кандидатите за власт. За съжаление не съществува универсална гаранция, че хората ще си изберат добри управници или че тези, които дойдат на власт, ще се оттеглят, ако по някаква причина способностите им намалеят. Единственото ефикасно средство в такива случаи си остава непрестанната бдителност, която трябва да се прилага според древната латинска максима: Caveat emptor212!
Шестнадесета глава
Луди в ботуши
Двадесетото столетие, повече от всеки друг период, е време на диктатори, които предизвикват взрив от човешки трагедии и разрушителни войни, нямащи равни на себе си в аналите на историята, дори по времето на Атила или Чингиз хан. Подобно явление се нуждае не само от историческо обяснение.
Това не означава, че историческото развитие не е изиграло значителна роля за създаване на условия за появата на диктатори и за закрепването им във властта. Именно историческите обстоятелства им помагат да се доберат до властта. Смутното време на Руската революция дава възможност на Ленин да се издигне до лидерската позиция и става исторически контекст за бруталния диктаторски режим на Сталин. Вялото политическо развитие на Италия през 20-те години на XX в. подготвя пътя за налагането на фашистко управление от Мусолини. Зашеметяващите условия на мирния договор, които предизвикват страхотна икономическа криза и хиперинфлация в победена Германия след края на Първата световна война подготвят почвата за идването на Хитлер на власт. И все пак чисто историческото обяснение може би не е достатъчно да изясни как и защо диктаторите се добират до управлението и защо, след като постигат целта си, злоупотребяват по такъв начин с него.
Често цитираната максима на известния английски историк и преподавател по нова история в Кеймбриджкия университет, лорд Актън (1834–1902), че всяка власт корумпира, но само абсолютната покварява всецяло, може би не е неоспорима истина. В миналото са съществували пълновластни суверени като Луи XIV във Франция например или пък диктаторите през двадесети век като Саласар в Португалия и Франко в Испания, чието управление може и да не е било от полза за техните народи, но които поне не са проявявали признаци на ненормалност.
Големите диктатори, изглежда, спадат към една особена, отделна категория на обсебените от мания за власт, която засенчва всички останали черти от характерите им. Властовата психоза в подобни случаи развращава личността и разрушава нейните морални устои. „Болният мозък е като автомобил, чийто лост за скоростите е включен само на една предавка, докато нормалният мозък може да сменя скоростите“ — посочва Харолд Лосуел в своята, станалата вече класическа, книга „Психопатология и политика“. (Harold D. Lasswell, Psychopathology and Politics. Chicago, 1977, p. 16.) Диктаторът е именно такъв политик — с мозък, който работи само на една предавка, понеже е отровен от жаждата за власт и се стреми да наложи волята си и ценностната си система на всички свои подвластни, като унищожава всеки, който не е съгласен да ги приеме. Придобиването и удържането на властта се превръщат в единствена цел на неговото съществувание.
Какви са отличителните черти на подобна личност, които проправят пътя към такова развитие? Фройд търси причините за психичната дезинтеграция, като се връща към детството на индивида, за да открие следи от претърпени разочарования дори още в утробния период на развитие. От разгледаните дотук случаи вече се убедихме, че лишаването от нормално или тежкото детство може да бъде от решаващо значение за развитието на бъдещи неврози и психози. Детската и юношеската възраст следователно са периоди на формиране на бъдещия психопат или социопат, някои от характерните черти на който повечето диктатори притежават.